За поета и общественика, охридчанина Григор Пърличев (1830-1893), от чиято смърт тази година се навършват 130 г., се знае много. Как е писал на гръцки и е спечелил поетичния турнир в Атина с поемата "Сердарят", как този факт е подразнил литературния елит на тогавашна Гърция и "Славянският Омир" е бил атакуван из пресата немилостиво. И до днес тази достойна фигура е припознавана с приносна значимост и за българската, и за северомакедонската, и за гръцката (написал е много от произведенията си на перфектен гръцки), че и за албанската национална кауза (някои от героите му са борци на албанското освободително движение). Самият Григор Пърличев отвръща на нападките на Орфанидис например, който също се е борил за наградата, и който упреква Пърличев, че е от "долен племенен произход" и работи срещу панелинизма с недвусмисленото: "Да, българин съм, дори варварин, ако искаш. Но тоя варварин... без труд те би – тебе, стария поет".
В разговор с професор Кирил Топалов, писател, дипломат, общественик и познавач на делото на Пърличев, и с историка и преподавателя по история в СУ "Св. Климент Охридски" доц. Наум Кайчев, заместник-председател на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси между България и Република Северна Македония осмисляме живота и съвременните измерения на Пърличевото наследство. Професор Топалов разказва за огромния празник, който е представлявало за тогавашна Гърция обявяването на резултатите от поетичното състезание в Атина, и стъписването на самия Пърличев от факта, че печели той. Доцент Кайчев разказва за историческата ситуация през 19 век във вече разпадащата се Османска империя и за заслугите на Григор Пърличев не само като блестящ филолог и поет, но и като общественик и политик, радетел на Възраждането в многото му аспекти.
Подводната каменна гора се намира в района на Созопол, между остров Кирик и остров Свети Иван и засега за науката не е известен друг подобен природен феномен. Става въпрос за подводна каменна гора от епохата на миоцена. Преди 12 милиона години, когато районът е бил крайбрежна зона на Сарматското море, тя е била жива и процъфтяваща. Представете си..
На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Това е заглавието на изложбата на Гергана Минкова. Тя за втори път излага свои работи в галерия "Астри", сега – 17 произведения. В момента се намира в..
Извън добре познатите имена на пр. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански и Неофит Бозвели, има и друга, по-малко разказвана страна на българското..
Една от трите задушници, наречена още велика е в съботата преди деня на безплътните сили – Архангеловден. А е вангелско четиво от тази неделя е притчата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg