Вече е факт докладът, който се явява първият опит за систематичен обзор и анализ на правната практика по стратегически дела срещу публично участие (SLAPP), насочени срещу журналисти и граждански активисти в България за периода 2000 г. – март 2023 г. Инициативата е част от проект, изпълняван в партньорство между Асоциация на европейските журналисти - България и Фондация "Антикорупционен фонд" с подкрепата на Посолството на Кралство Нидерландия в България.
Докладът включва анализ и коментар на практиката на българските съдилища по 65 граждански, наказателни, административнонаказателни и дисциплинарни производства, които носят белези на SLAPP за последните 20 години, както и три решения на Европейския съд по правата на човека срещу България по случаи с елементи на SLAPP.
Анализът дава отговор на въпросите:
· Какъв тип са SLAPP делата в България – наказателни, граждански, други?
· Какви стратегии се използват от ищците по делата, за да постигнат целите си да заглушат критичните журналистически гласове?
· С какви решения излиза съдът по стратегически дела и на какво основание?
· Успяват ли SLAPP делата в България да постигнат стратегическите си цели?
· Какви мерки има на разположение гражданското общество и независимите медии, за да противодействат на стратегическите дела за сплашване?
В "Мрежата" адв. Лора Георгиева и София Желева, автори на доклада, коментираха темите в него.
Свободата на словото като предизвикателство
Лора Георгиева: "Това, което виждаме като практика в България, е, че нещата се случват паралелно, т.е. от една страна, имаме класическият пример за SLAPP дела, което означава заведено производство в съда за обида и клевета, за накърнено име, претърпени репутационни вреди, от една страна, от друга страна обаче, виждаме и такива кампании като тази срещу Венелина Попова през 2020 година, през 2021 година срещу Николай Стоянов, т.е. това не е изолирано явление за съжаление. В доклада се опитахме да погледнем SLAPP дела не толкова конкретно и не толкова в тесен смисъл, а да ги разгледаме на фона на цялостната медийна среда, която в България, ние така считаме, е изключително уязвима и това не е само наше впечатление. Това е отбелязано и в докладите на ЕС, такива са и докладите на "Репортери без граници". В България постигането на свобода на словото все още остава като предизвикателство и напоследък, нещо, което наблюдаваме да зачестява, са не само такива кампании, като тази на Венелина Попова, които са срещу конкретни публикации, но и системно използване на реч на омразата срещу журналисти и активисти, което е още един притеснителен елемент от българската медийна среда."
Да спрем ли да критикуваме
София Желева: "Беше голямо предизвикателство да съберем данни и информация за такива дела, т.е. тези 65 производства, тези, до които успяхме да достигнем, са красноречив пример за ситуацията в България. Положителното от анализа е, че в голяма част от случаите производствата приключват в полза на страните, срещу които са заведени – журналисти, медии, граждански активисти, най-честите обекти на SLAPP. Въпреки това тези малко случаи, които приключват негативно за тях, са изключително важни и това е притеснително явление, защото реално в тези случаи българският съд е преценил, че журналистът, медията, гражданският активист неправомерно си е служил със своя глас, критикувайки дадена личност, власт и т.н."
Как се отразяват SLAPP делата и очернящите кампании срещу журналисти и медии? Колко дълго в годините продължават тези дела? Кога да осветляваш истината се превръща в страх и автоцензура? Работи ли ЕК върху сериозно законодателство, което може да защити журналистите и гражданските активисти? Дали всяко дело срещу журналист и медия е дело-шамар? Делата-шамари спирачки ли са за демократичното развитие на обществото?
И на тези въпроси можете да получите отговор в следващия звуков файл, както и да си припомните историите на разследващите журналисти Венелина Попова и Николай Стайков.
Снимка – Диляна Трачева, БНР
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg