Гласовете на Джаз+ са хората зад инструментите, с които сме преживели много хубави моменти заедно. В началото на предаването това са тромпетистът Ерик Трюфа(з), гостувал ни и във Второ студио, и басистът Авишай Коен. Събрани са заедно заради филмовите теми в последните им продукции. Докато Ерик се връща към любими негови филми чрез тяхната музика, Авишай адаптира свои теми и пише нови за документален филм, излязъл наскоро.
Финалът е с няколко концертни записа на друг наш "кръстник" – Пако де Лусия от фестивала в Монтрьо, като на единия от тях съм имал привилегията да присъствам (1996). Интересното е, че няколко години по-рано най-известното му парче, изсвирено там, е кредитирано с друго име. Предполагам, че е заради продължилата допреди седмици съдебна битка за авторските права, отредила ги, без съмнение на Пако (наследниците на другия "претендент" всъщност само нотирал композициите на Пако, трябва да възстановят всичко получено неправомерно от тях).
С права за излъчване и в уебстраницата ни са композициите на френския челист Матийо Саглио, последен засега наш "кръстник", поканил в проекта си "Гласове" (АСТ) любимката на софийската публика на Джаzz+ концерти Сусана Бака. Какво ги свързва, както и това с другите му гости – в нарочното интервю, дадено ни преди дни.
- Мислех, че си слушал много Йо-Йо Ма с Боби Макферин и това те е подтикнало…
Не, не, всичко е в случайните срещи. "Херес-Тексас" постепенно напусна Валенсия и се впусна по света, така че с агрономството бях дотам, отдадох се на голямата си страст – музиката. Всичките ми последващи проекти са родени по същия начин, от случайни срещи с музиканти, вярвам, че винаги ще е така. Утре ако имам някоя интересна среща започвам да композирам и да работя по своя си начин.
- В който, струва ми се, винаги оставяш място за импровизациите?
Да, така си и представяхме "Херес-Тексас" с три сравнения: свободата на джаза, говорейки за импровизациите; силата на фламенкото – с неговите алегриас и елегантността на класиката.
- Помня от първите ви албуми няколко парчета, които започваха с твои солови партии. В началото на века това не бе много типично за фламенко-джаза. Но откривах и полъх на джаз-мюзет.
Всеки от нас носи своите влияния, моята звучност носи и това, че съм французин и бретонец. Имахме парче Келтско фанданго, което бе по моя композиция. Но свиря и музиката на колегите в групата. Например в NES музиката бе предимно моя, но текстовете бяха на певицата Несрин, която за пръв път записваше и представяше песните си. В последните два албума всичките композиции са мои.
- От 90-те вече се правеха опити в уърлд-джаза, ако започваше тогава кариерата си, пак ли би правил такъв тип фюжън, с който започваш в началото на този век?
Музиката винаги смесва жанрове, стилове, за нея няма невъзможни неща. Бибопът не е класически джаз, в средновековната музика също е имало влияние откъде са минавали музикантите. Сега нещата просто стават по-бързо, технологията ни позволява бързина.
- Не ти ли се струва, че живата среща е за предпочитане? Колко пъти си се срещал със Сусана Бака преди да я поканиш в албума си?
Николко, не я познавам, обожавам да я слушам и като написах едно парче бях сигурен, че искам тя да го изпее. Написах ѝ, тя се съгласи да го изпее, но поиска в замяна моето чело в последния ѝ албум, който тепърва ще излезе. Когато ми се обади за пръв път ми идеше да изкрещя от радост, никога няма да забравя този момент. Имах чувството, че се познаваме от цял живот. Искам да ми е баба!
- Като че ли пръв включваш челото във фламенкото?
Не знам със сигурност, но го ползвам понякога като фламенко-китара, не използвам лък. Не знам дали звучат като арабески, моите сола. Много естествено идва дуета с китара, възможностите на челото са много разнообразни – може да сири и като контрабас, и като цигулка. Гарсия-Фонс е извънземен в контрабаса, свири като на цигулка и като ме сравняваш с него ми правиш голяма чест.
- В последните години като че ли обръщаш повече внимание на гласовете?
"Херес-Тексас" също имаше глас, който ни гостува, но търсенето на гласа започна с Несрин, после поканих инструменталисти и вокалисти в последните ми два авторски албуми. Трябваше да решим дали продължаваме с Несрин или всеки да поеме по пътя си, беше трудно решение, но мисля, че стана по-добре така. Сега работя с двама души от предния албум, проблемът ми е с толкова гости как да свирим на живо. Затова пианото на Кристиан ще ми помогне, както пролича в концерта ни на фестивала в Сан Хавиер, където отново ни поканиха и ще мога да поканя няколко гости.
Не познавах повечето от гостите си предварително, нито Нилс Ландгрен, нито Нюен Ли, той бе сред първите, които ми потвърди. Страхотно е, че има такива музиканти в лейбъла, с който записвам, както и концертите, които ни направиха в Берлинската филхармония – с тях можеш да направиш всичко.
Радвам се, че откриваш мой стил, това е най-върховното постижение за един музикант, да го разпознаеш по звучността. Разбира се, да не се повтаряш – това е големия проблем.
- Мисля, че е по-лесно да не се повтаряш, като свириш и знаеш, че те гледат откъде изкарваш звука си.
Мисля, че с цялото развитие на техниката, никога няма да изчезне дуендето, което се предава в живото свирене. Тази магия не може да бъде изкопирана от машина. Аз съм музикант за свирене на живо. Без концерти няма да съм музикант.
- Ако ИИ ти измисли инструмент, ще свириш ли на него?
Ако не тежи – да, това ми е мечтата. Иначе мисля, че всичко, което се направи от ИИ ще се ограничава на техническо ниво. Магията на изкуството – за нея няма страшно да бъде постигната от ИИ. А иначе да имам инструмент, на който да си композирам, защо не?
Светът е музика, езиците са за да пеем. Всичко е свързано с историята на нещата – блусът се заражда на английски, фламенкото – на испански, но всичко е възможно. Не планирам нещата, завися от срещи, пътувания. Срам ме е, че не съм отговорен гражданин и следя само отдалеч новините. Но мисля, че музиката ми е да събира хората. Въпреки личните трудности в живота на всеки, включително на музиканта.
Нощта е млада само тук, четвъртък, 4 май, от 0:30.
O т 24 до 26 април в Националната музикална академия (НМА) в София ще се проведат Академичните пролетни четения (за петнадесети път) – едно важно събитие за музикалния свят и не само. Тази година темата е Музика и памет . За да разкаже повече, в " Метроном..
А то значи ангелогласната певица Ася Пинчева от "Мерудия", "Космическите гласове на България" и "Оратница", мултиинструменталистът Георги Маринов - Хорхе – но основно диджериду и гайда, в "Оратница", "Тъпани и гайди" и "Дъ Груувин Пайпърс", и електронният гуру, диджей, продуцент и програматор Иван Шопов, прочут още като Балкански, Куух или Дръм Кид...
В Страстната седмица маестро Григор Паликаров ще отведе публиката с "Немски реквием" от Йоханес Брамс към върховно съпреживяване на Тайната вечеря, в която Христос отправя посланието си за всемирна любов и предсказва смъртта си. Концертът е връхната точка на 24-тия Великденски музикален фестивал в морската ни столица. Григор Паликаров каза в..
16 април Свири Германският симфоничен оркестър, Берлин с диригент Стефан Денев. 3.00 часа – Пол Дюка (1865-1935), Симфонично скерцо "Чиракът магьосник". 3.13 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Концерт за пиано № 2 в до минор, оп. 18. Солист: Николай Лугански (пиано). 3.48 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Етюд-картина, оп. 39 № 8. Изпълнява..
Басистът Даниеле Феббо носи джаза в душата си, въпреки че не би се ограничил в стиловете и експериментите с тях. Първият му досег с музиката е случаен и на шега, но се превръща в любов за цял живот. Тази му любов го води до двете му музикални образования – това в Италиански колеж в Рим и това – в Националната музикална академия в София. Неговият основен..
На 23 април се навършват 103 години от рождението на Радой Ралин, който пророчески беше възкликнал: "Революцията е една премиера. После спектакълът пада."..
Драматичният театър "Сава Огнянов" в Русе обяви финалистите в тазгодишното седмо издание на Конкурса за млад театрален режисьор "Слави Шкаров". Освен от..
O т 24 до 26 април в Националната музикална академия (НМА) в София ще се проведат Академичните пролетни четения (за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg