Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ще има ли единна Българска аграрна камара?

България, трябва да излезе от вакуума и да бъде силна аграрна страна.

Снимка: БГНЕС

Българските селскостопански производители са изправени пред сериозно изпитание как да реализират продукцията си, как да оцелеят и как да възобновят производствения процес през тази година. Тъй като има засилена конкуренция от Украйна и други страни от Черноморския регион.  Този проблем засяга не само България, но и Румъния, Полша, Чехия и Словакия.

Заради влезли в България продукти от Украйна се създават аномалии, които пазарът не може да овладее, като в страната остава продукция за над 3 милиарда евро, която не може да се реализира, заяви на 3 май 2023 г. пред депутатите служебният министър на земеделието Явор Гечев на изслушване в Народното събрание.

Какво трябва да направят българските производители в този момент и как наличието на една Национална българска аграрна камера може да помогне страната ни да участва равноправно в европейския диалог за разрешаване на тази ситуация в "Денят делово“ коментират академик Атанас Атанасов, водещ български учен в областта на генетичните технологии, основател и ръководител на геномния център към СУ "Св. Климент Охридски" и Кирил Вътев, член на управителния съвет на Асоциацията на месопреработвателите.

"Всяка държава трябва да си защитава производителите, тук няма две мнения“, посочва Кирил Вътев. 

Той допълва, че самите производители биха могли да присъства по активно в европейските неправителствени организации, които са много мощни и които участват много активно в  политиките, касаещи селското стопанство и храните. Ние не участваме, защото не можем да се легитимираме с подобна организация. За да случи това е необходим мощен Съюз на кооперативи, а такъв липсва в момента в страната или мощна Аграрна камара, която обединява всички. 

"Браншовите организации в България не са организирани помежду си и липсва необходимата комуникация. И това е ролята на камарата е да създаде мрежа от контакти за бизнес и предвидимост на дейността на абсолютно всички производители и преработватели“, пояснява Кирил Вътев (на снимката вляво). 

Той коментира, че през последните 30 години няма никаква ясно стратегия, която да ориентира всички производители, какво правят, какво ги очаква и да имат предвидимост на своята работа.  

Сред приоритетите, които си поставят радетелите за създаването на Българска аграрна камара е да се постигне по-висок дял на селскостопанското производство в БВП на страната. В момента земеделие и храни са под 5%. Страната ни няма продоволствена сигурност. Вносът на плодове и зеленчуци е в пъти по-евтин от родното производство. Субсидиите в рамките на ЕС се прилагат на различни скорости и новите страни - членки са силно ощетени, коментира още  Кирил Вътев.

"Оттук произтича ролята на България като основен производител на зърно, как тя да е своята политика в европейското пространство и в целия свят. Това, че ние пренебрегваме по принцип всякакви правила“, посочва академик Атанас Атанасов.

Той коментира, че страната трябва да има няколко сценария. Когато си основен производител, трябва да имаш и политика как да се реализира тази продукция. 

"България повече от 30 години се докосва до политиката на Европа и в частност на Европейските организации в земеделието, като една от основните е Европейската асоциация на фермерите (Copa-Cogeca), а има куп други, които координират тези свои действия“, коментира академик Атанасов (на снимката в дясно). 

Той допълва, че се знае, че България е силна в зърно производството. Като се добавят слънчогледа и рапицата, това дава облика на нашето земеделие, но те нямат добавено стойност. Ето защо тези неща, трябва да се съгласуват, да се координират и да се съпоставят. И от тук идва нуждата от една сериозна Българска аграрна камара, която да координира вътре в страната, както и с Европа. България, трябва да излезе от вакуума и да бъде силна аграрна страна.

На страната е нужен център за здравословно дълголетие, заедно с работеща силна и единна Българска аграрна камара, казва още академик Атанасов. 


Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.


По публикацията работи: Наталия Маева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
адв. Елка Пороминска (вдясно) и Анелия Торошанова

Предоставяне на правна помощ от адвокат на граждани със затруднено материално положение

В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на  П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..

публикувано на 22.11.24 в 13:30
д-р Орлин Колев и Анелия Торошанова

Отново конституционни ребуси

Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента?  Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..

публикувано на 22.11.24 в 12:40

Румен Манов: Дарителството днес изглежда като наивност, но вярвам – идват по-добри времена

В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...

обновено на 22.11.24 в 12:22
Мостът на Кольо Фичето в гр. Бяла откъдето стартира двудневния воден маршрут

225 години от рождението на Колю Фичето: Национални чествания в Дряново

През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..

обновено на 22.11.24 в 11:30

Факти и художествената измислица – могат ли да съжителстват в изследователски контекст?

През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев"  в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..

обновено на 22.11.24 в 10:47