Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Политическите последствия от дефицитите в образованието

Гражданско образование
Снимка: ФБ - Гражданско образование

Как се създават мислещите хора, които ни трябват? Защо е необходимо гражданско образование и защо то трябва да бъде ясно аргументирано пред аудиторията с конкретна практическа насоченост. Защо знанията не бива да бъдат теоретични сами по себе си, а да се знае защо ученикът трябва да има активна гражданска позиция. Това коментира в "Нашият ден Цветомир Тодоров от Българския институт за правни инициативи.

"Постоянно говорим, как образованието трябва да бъде приоритет, но сякаш, като общество, не можем да дорасне до това ниво, за да превърнем думите в дела. Образованието твърде дълго е заложник на мантри, които,  без да са проверени дали наистина отговарят на нуждите на децата и обществото. Сякаш продължават да се повтаря от десетилетия“, посочва Цветомир Тодоров.

Той споделя, че образованието трябва да е насочено към нуждите на бизнеса и какви са нуждите на пазара на труда. Средата се променя изключително бързо, навлиза изкуственият интелект. Дефицитите в образованието, които трябва да бъдат споделени, са, че образователната система не бива да бъде насочена с предимство към нуждите на учителите.

Министерството на образованието не бива да бъде заложник на учителските синдикати. Не бива образованието да бъде заложник на конюнктурните страхове на обществото.

По данни на Националния статистически институт през 2022 г. на отчет в детските педагогически стаи са водени 8626 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления, както и близо 4 хил. деца са расли в престъпна среда.

"Факт е, че в последно време се заговори за гражданско образование, като един от начините да се преодолее скъсването на младите с политическата реалност“, допълва Цветомир Тодоров.

Учениците трябва да бъдат възпитавани в отговорност. Гражданското образование трябва да допълва пакета от знания, който създава мислещи, свободни и отговорни хора. 

Подробности можете да чуете в звуковия файл.

За политическите последствия от дефицитите в образованието в "Нашия ден" дискурира Иван Попов. Той е  автор на разнообразни идеи за подобряване на образователната система от забавни видеоклипове до пътуващи университети.

"Един от проблемите на образователната система не нашата, а глобалната в продължение на векове е че, нещата не се обсъждат с учениците, а просто им се сервират и те трябва да ги запомнят. Като ретро лектор в университет през XIX“, посочва Иван Попов.

И допълва, че образователната система не достига резултати. В България половината ученици са неграмотни. Ако вземем хора, които не са минавали през училище никога и се питаме статистически, колко от тях случайно са станали грамотни, пак ще бъдат половината. Което означава, че стандартната образователна система не е свършила работа. 

Според Иван Попов има огромно надценяване на хората. Особено феновете на конспиративни теории обичат да правят това – да надценяват хората и да казват, че образователната система не работи, защото тя нарочно е така направена, че хората да бъдат ограничени, да разбират от политика.

Чуйте подробности в звуковия файл.  

Снимка - Гражданско образование, ФБ страница 
По публикацията работи: Наталия Маева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Варненски фермерски пазар

Варненски фермерски пазар

През 2025 г. фермерският пазар във Варна отбелязва своята десетгодишнина, готвейки се за все по-успешни и богати събития, с все повече интерес от потребителите. Според Никола Куташки, един от организаторите на пазара, успехът на начинанието в бъдещето е повече от сигурен, защото освен качествена храна, фермерските пазари създават и безценна..

публикувано на 23.07.25 в 14:15
Д-р Илко Семерджиев

Д-р Илко Семерджиев: Говорим за заплатите, а не говорим за здравната рамка

Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на персонала в болниците у нас. Два от тях обвързват възнаграждението с процент от средната работна заплата. Третият законопроект предвижда праговете за категориите персонал да се договарят чрез колективен..

публикувано на 23.07.25 в 13:45

Силвия Гордеева: Искаме пълно финансиране на корсетите за деца със сколиоза

В ефира на предаването Lege Artis , Силвия Гордеева – управител и съучредител на фондация "Живот със сколиоза", повдигна важен въпрос, свързан с липсата на цялостно финансиране от страна на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за ортопедични корсети, използвани при лечение на сколиоза. Гордеева сподели, че фондацията е отправила..

обновено на 23.07.25 в 13:08

Димитър Маринов: Работата е много, но лекарствата няма да поскъпнат заради еврото

С наближаването на въвеждането на еврото в България, фармацевтичният сектор се подготвя усилено за предстоящите промени. В ефира на предаването Lege Artis , председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов коментира опасенията на аптекари и пациенти относно възможен хаос при преминаването към новата валута. По думите на Маринов,..

обновено на 23.07.25 в 12:15

Безплатни тестове за хепатит В и С в цялата страна

В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. Четирима души..

публикувано на 23.07.25 в 12:10