За заниманията с философия и книгите

Книгата може да се чете от широк спектър от хора, тъй като тя е книга с няколко пласта. Някои я възприемат като приключенски роман, а други – като някаква сюрреалистична в стила на магическия стила на магическия реализъм, който следва пътешествието на Ернан Кортес и неговата експедиция към планината на ацтеките. Разположен в междината на приключенското, философското и фантастичното, романът пита за краищата на света и историята, за разрива на човека с първичните сили на живота, за вечността на желанията и ролята на жените в един обречен свят, създаден от мъже.

"Романът е привидно историческо приключенски и всъщност разглежда и теми, които в голяма степен са актуални днес, които са свързани със съдбата на нашия западен свят и на другите светове извън него. С това, което се случва с природата и отношението към нея и въобще към тези първични енергии на живота, които сякаш сме забравили“, посочва доц. Тодоров.

Наградата

"Разбира се, едно е признанието на публиката, на читателите, на всички, които харесват книгата. Друго измерение има оценката на професионалното жури, които са академични хора, които се занимават с изследване, с познаване и разбиране на литературата. Така че това е изключително висока и скъпа за мен оценка", казва доц. Тодоров.

Аудио книгите

"Възможно е "Хагабула“ да зазвучи. Това предстои, възможно е да помислим за аудиокнига. Тъй като нараства за съжаление тази публика, която няма достатъчно време да чете. Много хора се обръщат към аудиокнигите", допълва писателят. 

Темите и абсурдите в живота

"Това е прозрение, че това,  което виждаме, не е съвсем истинско, че има един фарс. Има един фалш в тези неща. Може би това е спасително, защото човек не бива да се отнася прекалено сериозно към всичко. Трябва да си даваме сметка, че нещата са условни", казва още доц. Тодоров.

Той допълва, че не бива да ставаме лесна плячка на злободневни интриги. Забравихме, че светът е доста по-сложен, от колкото ни изглежда. Няма нищо лошо да живеем с някакви утопии, но нашето поколение живее във време, когато те са развенчани и ние сме загубили наивността, която са имали предишните поколения.

"Да се радваме на това, което имаме. На живота, който е нещо много странно и най-абсурдното нещо. Но в същото време той е най-чудното, най-фантастичното, той е като някакъв сън. Нещо, за което ние не си даваме сметка, тъй като във всекидневието изгубваме това усещане за чудо", споделя доц. Тодоров.