Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Гл. ас. Симеон Матев: Защита на бъдещето или каква планета ще оставим?

| обновено на 15.05.23 в 11:51
Снимка: Pixabay

Световният ден на климата, отбелязван на 15 май, насочва вниманието към изменението на климата и усилията на човечеството да намали въздействието му.

Човекът играе роля в климатичните промени чрез своята дейност. Затоплянето води до екстремни явления. Спирането на дейността може да помогне на Земята да компенсира промените. Бъдещето на планетата зависи от нас!

Разговорът с гл. ас. Симеон Матев, специалист по климатология и изменение на климата, в предаването "Нашият ден" разкрива важното предизвикателство за човечеството, а именно “Каква планета ще оставим на следващите поколения“.

Припомняйки, че нашата планета е в етап на развитие, която предлага най-добрите условия за човешкия живот, гл. ас. Матев изразява надеждата си, че следващите поколения ще продължат да живеят в същата обстановка. Отделно, той подчертава, че едва в последните 200 хил. години нашата планета се е превърнала в подходящо място за развитие на цивилизацията.

Въпреки това специалистът посочва, че цената на нашето благополучие е взимането на ресурси от земята, водещо до промени, които наблюдаваме ежедневно. По думите му причините за климатичните промени се класифицират в две големи групи – природни и антропогенни, като взаимодействието между тях формира съвременния климат.

В предаването специалистът подчертава още, че възможността да спрем промените на планетата и да осигурим благоприятно бъдеще за следващите поколения зависи и от нашите действия и начин на живот.

Матев посочва също, че в природните фактори, които влияят на климатичните промени, влизат редица явления като отстоянието на Земята от Слънцето, наклона на земната ос и притока на слънчева радиация от Слънцето. Тези факти се повтарят в определени интервали и в голяма степен определят периодите на затопляне и застудяване на планетата.

“Към тях трябва да добавим и вулканичните изригвания, движението на континенталните плочи, формата на континентите и други фактори“, посочва той.

“В медийното пространство в последните години голямо внимание се отдава на антропогенните фактори, свързани с дейността на човека. Човечеството има стремеж да живее по-добре, което изисква използване на ресурси от планетата. Важно е да се осъзнае, че в продължение на милиони години планетата е натрупвала парникови газове от ресурсите, които в момента използваме. Когато горим течни и твърди горива, изхвърляме тези газове в атмосферата и така усилваме парниковия ефект. Това води до повишаване на температурите и до по-често появяващи се екстремни климатични явления. Въпросът как можем да спрем покачването на температурите е сложен“, твърди той.

Според него е възможно температурите да се повишават дори и без дейността на човека, но акцентира върху това, че нашата дейност усилва затоплянето.

По думите на гл. ас. Матев, ако успеем да ограничим човешкия фактор, температурите може да не спрат незабавно да се покачват, но ще “помогнем на Земята да активира своите компенсаторни механизми“.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Трудът, благословен от Бога

Осъществяването на необикновения риболов, за който се говори в днешното евангелско четиво се показва, че съдбата на всеки човек, от простия рибар до великия цар, е в ръцете на Бога. Там, където се изчерпват човешките възможности, се открива безкрайният простор на Божието могъщество. Този евангелски откъс спира нашето внимание и върху значението на..

публикувано на 28.09.25 в 09:35
Мария Черешева

Мария Черешева: Враждебността към журналистите е политически насърчена

По инициатива на Асоциацията на европейските журналисти (AEJ), "Репортери без граници" (RSF) и Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), два дни коалиция от международни организации, работещи в сферата на свободата на пресата, наблюдава състоянието на медийната среда и институциите у нас. Какви са изводите им, коментира в "Мрежата" по програма..

публикувано на 28.09.25 в 09:05
Владимир Николов и съпругата му Мая

Владимир Николов: Възпитанието на децата е най-трудното първенство, в което съм участвал

Волейболистът Владимир Николов заедно със съпругата си Мая – също волейболистка, днес са щастливите родители, които доказаха, че семейството е сила и мечтите се сбъдват с любов, постоянство и талант. Двамата бяха в публиката в Манила и проследиха световния полуфинал по волейбол с победата на България срещу Чехия. На терена синовете им –..

публикувано на 27.09.25 в 16:13
Амстердам

Амстердам – територия на свободата

Градът на каналите, тесните къщи и причудливи фасади... Годината е 1270-та. В малкото рибарско селце на река Амстел се изгражда дига – "дам", за да защити района от наводнения. Така се ражда името Амстердам – "дига на Амстел". Днес Амстердам е прочут със своите над 160 канала с обща дължина повече от 100 километра, както и с над 600 моста,..

публикувано на 27.09.25 в 14:37

Български срещи на гръцкия остров Нисирос

Остров Нисирос е вулканичен гръцки остров в Егейско море и е част от Додеканезката група острови, разположена между островите Кос и Тилос. Формата му е приблизително кръгла, с диаметър около 8 км и площ от почти 42 км². На острова постоянно живеят около 1000 човека. До него може да се стигне с кораб от Пирея и островите Родос и Кос, а през лятото..

публикувано на 27.09.25 в 11:05