Представете си, че живеем в свят, в който бързоразвиващите се технологии не говорят за затриване на човека и неговите качества, умения и талант, а дори и недостатъци. В който колите не преминават със скорост, непосилна да разграничим с просто око автомобила от вятъра, и не оставят на място хора, които имат правото да го живеят тоя живот. Свят, в който облечеш ли костюм и малко власт, това не означава автоматично, че си над държавата и хората в нея. В който невинаги сме разединени, недоверчиви, мнителни, огорчени, оскотели, изморени от емоциите, чувствата, другите, от нас самите и живота като цяло.
И сега, като сте си го представили това, добавете още нещо в този почти идеален свят: култура, която зачитаме, и масовизация не просто на нужните ни, за да живеем продукти, пък и на онези, които ни правят да изглеждаме готини и заможни – а на културния и образователен продукт. Визуализирате ли го вече?
В интерес на истината откъм идеи това е напълно възможно, защото има хора, които вече са се осмелили да си помечтаят и да дръзнат да сбъднат мечтата. Вместо ваучери за храна и карти за спорт те искат да наложат карта за култура, която да предлага отстъпки именно при посещения на обекти, които развиват дейност в областта на образованието, културата и изкуствата. И ако това не е богата социална придобивка, значи ни е бедна фантазията.
Картата се казва "Знание+" и се базира изцяло на b2b модел, или казано с други думи – карта от българските работодатели за техните служители. Тя цели да подобри културните ни навици, като всеки неин притежател получава отстъпка, при това за двама, при посещение на някои от най-популярните театри, музеи, кина, книжарници, центрове за обучения и творчески занимания в София, а и не само. Създателите на картата – петима млади мъже от сдружение "Българска история“: Марио Мишев, Иван Кънчев, Любомир Благов, Йордан Русев и Александър Македонски – се стремят тя да достигне до всеки един областен град в България.
Когато годината е 2023 и е налице терминът "икономика на знанието“, предизвикателствата пред пазара на труда ще изискват от нас културно-образователно обогатяване, смята един от основателите на въпросната карта – Марио Мишев, който в "Какво се случва“ обясни каква необходимост имаме от достъп до култура.
"Знание+" – каза той – не разрешава някакъв чутовен проблем, не дава никаква панацея, но допринася за това хората да обърнат внимание на темата за личностното и професионално развитие, защото, от една страна – очевидно е културата какви ползи носи. Интелигентният човек знае – те не са материални, не са директни, те се трупат във времето. От другата страна, има и определени, т.нар. "soft skills" или "меки умения“, които чрез картата могат да бъдат набавени. Да не говорим и за чисто практичните умения, като езици и допълнителна професионална квалификация. Т.е. "Знание+" действително е един лост, с който човек може да се развива.“
Картата е първата социална придобивка у нас, чийто фокус е насочен към знанието, културата и изкуствата. Тя служи като мост между бизнеса и различните образователни и културни институции в България. Издава се на физически носител, но може да се управлява както от профила на потребителя в сайта, така и да се използва в съответните физически обекти. Сдружение "Българския история" вече разработват и мобилно приложение.
До момента над 60 организации в сферата на културата и образованието са станали част от портфолиото на "Знание+". Сред тях са Театър "Българска армия“, Театър "Възраждане“, Политехническият музей, Природонаучният музей, Националната опера и балет. Има и много онлайн обекти – магазини и академии.
Подробностите чуйте от Марио Мишев в звуковия файл.
Големият български поет Ани Илков, една от значимите фигури в съвременната българска култура издаде книга със събрани стихотворения под заглавие "Бързо насън". Сборникът включва произведения от периода 1989 - 2022 година. Премиерата се състоя в клуб "Писмена" на НБКМ в присъствието на знакови личности от културния ни живот, колеги, приятели,..
Първият превод на български на шедьовъра " МАУС " на Арт Спигелман беше представен в One Book Bookstore. "Баща ми кърви история" и "Тук започнаха мъките ми" са двете части на книгата. Тя е наградена с "Пулицър" и дава начало на термина "графичен роман". Както пишат издателите, историята разказва за "Владек Спигелман, евреин, оцелял в..
Фотографията има силата да разкрива истории без думи или текст, запечатвайки моменти, които иначе биха останали забравени или неизказани поради едни или други социални и политически причини. Такъв е случаят с документалния разказ на Гаро Кешишян, започнат преди повече от 40 години. Една негова фотографска серия се превръща в машина на времето към малко..
"Нашият ден" насочва вниманието на своите слушатели към програмата на Българския културен институт в Берлин в началото на 2025 година – разговор с директора на Института Борислав Петранов . Тази вечер предстои в Берлин да бъде представена книгата на Кристина Патрашкова "Въпреки всичко: Българските писатели в годините на цензурата"...
С Мила Искренова , гост в "Нашият ден", разговаряме за танца, българската културна сцена и темите, които я вълнуват. Повод за разговора е 65-годишнината на водещия хореограф в съвременния танц, един от посланиците на културата в инициативата на БНР. Освен хореограф на известни български танцови групи, Искренова е и автор на книгите "Радостта..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова..
Преподавателката по български език и литература в Университета в Гент д-р Миглена Дикова-Миланова и нейните студенти, които изучават български език,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg