Краси Георгиев и ефектът на "Стъклената клетка"

Ултрамаратонецът Краси Георгиев демонстрира воля, силна психика и доза лудост, затворен в "Стъклената клетка" пред НДК, която се извиси над хората в столицата. Наблюдаван денонощно от преминаващите, той прекара в нея петнайсет дни с благотворителна кауза – изследване на последиците от самоизолацията и дигиталната зависимост.

Още от времето на пандемията разбрахме какви психологически процеси настъпват у човека, когато се застои между четири стени. Принудителна ли е изолацията му, той често търси виновник и поставя себе си в центъра на покушението. Тогава започва и да бяга до най-близката възможна дестинация – дигиталния свят. Колкото повече време прекарва там, толкова повече бягството се превръща в начин на съществуване. Вече не хората, от които е далеч, имат значение, а тези, които ще му ударят палеца нагоре. Ако пък му сложат едно сърце, навярно престоят му в дигиталното за следващите часове и дни е силно гарантиран. Съзнанието закърнява, мислите се лутат в лайкове, споделяния, ново и ново съдържание, информация и дезинформация. И в един момент принудителната изолация се превръща в желана, а бягството вече е зов за помощ.

От години палците на ръцете ни имат друго предназначение, а при бъдещото поколение сигурно ще бъдат и видоизменени още при раждането, както се шегуват някои психолози. В крайна сметка човекът е адаптивно животно и следва течението на света.

Заради всичко това, което може да звучи донякъде като плод на фантазията човешка, Краси Георгиев и екипът, с който работи, избраха да предизвикат хората със социалния и културен експеримент "Стъклената клетка".

Изолиран в нея, без да има право да общува физически и вербално с другите, Георгиев се посвети на каузата да докаже вредите от липсата на междуличностно общуване и живот в дигитална среда. Предизвикателството, породено от все по-силно задълбочаващата се социална изолация на съвременния човек и склонността му към пристрастяване, има за цел да подпомогне създаването на програма, която да намали дигиталната обремененост на младите хора и да служи като превенция на зависимости от всякакъв вид.

Краси Георгиев апелира за по-устойчив начин на живот, повече физическа активност и връзка с природата.

А как се чувства, след като вече два дни е извън клетката, какво научи за себе си и хората и защо усамотението и липсата на лично пространство са се оказали толкова голямо предизвикателство – чуйте в звуковия файл.