Зрителите помнят актьора Филип Трифонов от ролите му в киното и театъра. Но малко знаят, че Филип Трифонов е писал през целия си живот и големият архив, оставен от него, излиза по случай рождения му ден в книгата "И един ден, когато стана писател".
В книгата са включени автобиографични, литературни и театрални текстове, художествени фрагменти, бележки от реалния живот с живи картини, дори рецепти от дневника на актьора.
Книгата не е центрирана около неговата личност, тя е изпълнена с много случки, в които откриваме гражданската позиция на актьора и писателя.
В нея присъстват интересни факти около създаването на едни от най-обичаните български филми. От нея ще разберете и как твори и как възприема изкуството Филип Трифонов.
Сред любимите му режисьори са Людмил Кирков, Едуард Захариев, Юлия Огнянова. В "И един ден, когато стана писател" ще откриете и това толкова характерно за актьора и писателя Филип Трифонов щастие, защото, както казва Теди Москов, също сред любимите му режисьори, Филип е един от малкото, които могат да бъдат щастливи.
За какво още е писал от 16-ата до 73-тата си година Филип Трифонов – чуйте в интервюто със сина му Мартин и галеристката Юлита Попова, близка с актьора от ранно детство.
Името Филип Трифонов е записано със златни букви в историята на българското кино. Яркото му присъствие на големия екран започва в началото на седемдесетте – един от най-силните периоди за седмото изкуство у нас, който, според професор Божидар Манов, е едно десетилетие, в което Филип Трифонов прави емблематични филми и създава образа на момчето като самостоятелен поколенчески модел в пантеона на филмовите персонажи. Момче в различни исторически времена, културен контекст, конфликти, социални и политически характеристики.
Още като студент в класа на Апостол Карамитев дебютира с главна роля в екранизация по разказа „Изпит“ от Николай Хайтов и талантливото му превъплъщение подсказва голям артистичен потенциал. Със следващото си участие изгражда незабравимия герой Ран от филма „Момчето си отива“ на режисьора Людмил Кирков, където дуетът с Невена Коканова оставя за поколенията зрители една от най-чистите любовни истории, майсторски запечатана на черно-бялата лента от 1972 г.
Ролите, които самият Филип Трифонов подчертава в биографията си са от филмите „Като песен“(1973 г.), „Преброяване на дивите зайци“(1973 г.), „Силна вода“(1975 г.), спреният през 1978 г от цензурата. „Селцето“, „Оркестър без име“(1982 г.), „1952:Иван и Александра“(1989 г.), „Рапсодия в бяло“(2002 г.)
Любителите на българското кино го познават и от „Не си отивай“ (1976 г.), „Лавина“(1982 г.), „Отражения“ (1982 г.) „Забравете този случай“ (1985 г.), „Живот до поискване“ (1987 г.), „Адио, Рио!“ (1989 г.), „Маймуни през зимата (2006 г.), „Моторът“ (2017 г.) и други.
Зрителите го помнят и от изявите му на театралната сцена в „Жестоки игри”, „Политикани”, „Брехтиада”, „Тапетите на времето”, „Тестостерон”, „Детектор на лъжата”, „Сако от велур”.
През 90-те години Филип Трифонов започва да представя пред публика свои авторски текстове, ставайки основоположник на жанра „Stand up comedy” в България. По това време заедно с режисьора Николай Гундеров създават и Естествения театър „Трифонофф & Гундеров“. Тяхното начинание се явява естествено продължение на необикновеното сценично присъствие на актьора, на необхватното му въображение и чувство за хумор и ирония.
Фотограф – Милка Русинова (архив БНФ) и изд. РИВА
България отбелязва Деня на независимостта. В студиото на " Артефир " гостува Александър Стоянов. Историкът коментира международните и вътрешните условия, които правят възможно обявяването на независимостта през 1908 г.. Две са събитията и процесите, които са важни – Младотурската революция в Османската империя от 1908 г. и формирането на два..
Революцията, от която имаме нужда, се случва първо в съзнанието на човек. Зрителите на 43-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна усетиха това, защото в ума на всеки се зароди по една малка революция, след като преживя на екрана новия филм на Стефан Командарев "Made in EU". Филмът, който разказва за Ива – шивачката,..
На 22 септември 2025 г. се навършва годишнина от кончината на Иван Вазов . Той си отива от този свят преди 104 години в дома си в София. В продължение на четири дни хиляди се прощават с Народния поет, държавник и велик българин в църквата „ Св. Неделя “. На 28 септември 1921 г. Вазов е погребан с военни почести и 101 топовни салюта . По повод..
В Деня на независимостта "Съветът" продължава – разговор в "Terra Култура" с художника Андрей Янев , чието живописно платно още два дни може да бъде видяно в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките. Проектът, разположен на знаково място – близо до държавните властови институции – отбелязва..
Нелина Църова , директор на дирекция "Култура, културно-историческо наследство, празници и фестивали", разказва в "Нашият ден" за официалното честване на 117 години от обявяването на Независимостта на България във Велико Търново и празничната атмосфера в града през месец септември. Празничният ден е започнал със света литургия в храм музей..
Георги Донков , журналист в "Журито", и Александър Куманов от "Фондация 42" започват нов медиен проект, в който 36 седмици, всеки вторник в..
Фестивал за театрално, цирково, музикално и улично изкуство "Ракла фест" избра за първото си издание лятната сцена на централен градски парк в Перник...
Шестото заглавие в репертоара на Театър "Карлсон" е спектакълът "ПиноККио" по Карло Колоди . Премиерата ще бъде на 23 септември от 19 часа на сцена..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg