"Бъдете преблагословени, о вий, Методий и Кирил, отци на българското знанье, творци на наший говор мил" – така е написал в своя Български всеучилищен химн Стоян Михайловски, точно така го пеем и ние – от невръстни азбукарчета до белокоси хора – и сме съвсем искрени в почитта и обичта си към светите първоучители. Защото те и стореното от тях непоклатимо и безспорно са част от нашата българска идентичност. И ако преглътнeм естетически и смислово клишето за "най-българския празник", то и дума да няма, това е 24 май.
Извън клишетата в предаването "За думите" проф. Александър Николов, ръководител на катедрата "Стара история, тракология и средновековна история" в Историческия факултет на Софийския университет, проследява как двамата високообразовани византийски мисионери и славянски апостоли са се превърнали в нашите български първоучители, милите родни образи от иконите и рисунките на децата ни.
С доклад по темата проф. Николов участва в Международната научна конференция "Кирило-Методиевото дело в научната и културната памет", организирана от Кирило-Методиевския научен център при БАН. Конференцията се провежда в София от 22 до 24 май и е централното събитие през юбилейната за Центъра 2023 г., в която се отбелязват три важни годишни: 1160 години от създаването на славянската писменост, 110 години от учредяването на Климентовата комисия и 60 години от възстановяването на Кирило-Методиевската комисия. Във форума участват над 70 учени от 12 страни на три континента от десетки университети и научни центрове. Докладите са от областта на историята, литературознанието, лингвистиката, палеографията, епиграфиката, културната антропология, изкуствознанието и др. и осветляват различни аспекти на кирило-методиевското наследство. На 24 май всички участници в международното събитие ще се включат в традиционното празнично шествие до паметника на Светите братя пред Националната библиотека и ще поднесат цветя.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
