Как славянските просветители светите Кирил и Методий станаха нашите български първоучители

"Бъдете преблагословени, о вий, Методий и Кирил, отци на българското знанье, творци на наший говор мил" – така е написал в своя Български всеучилищен химн Стоян Михайловски, точно така го пеем и ние – от невръстни азбукарчета до белокоси хора – и сме съвсем искрени в почитта и обичта си към светите първоучители. Защото те и стореното от тях непоклатимо и безспорно са част от нашата българска идентичност. И ако преглътнeм естетически и смислово клишето за "най-българския празник", то и дума да няма, това е 24 май.

Извън клишетата в предаването "За думите" проф. Александър Николов, ръководител на катедрата "Стара история, тракология и средновековна история" в Историческия факултет на Софийския университет, проследява как двамата високообразовани византийски мисионери и славянски апостоли са се превърнали в нашите български първоучители, милите родни образи от иконите и рисунките на децата ни.

С доклад по темата проф. Николов участва в Международната научна конференция "Кирило-Методиевото дело в научната и културната памет", организирана от Кирило-Методиевския научен център при БАН. Конференцията се провежда в София от 22 до 24 май и е централното събитие през юбилейната за Центъра 2023 г., в която се отбелязват три важни годишни: 1160 години от създаването на славянската писменост, 110 години от учредяването на Климентовата комисия и 60 години от възстановяването на Кирило-Методиевската комисия. Във форума участват над 70 учени от 12 страни на три континента от десетки университети и научни центрове. Докладите са от областта на историята, литературознанието, лингвистиката, палеографията, епиграфиката, културната антропология, изкуствознанието и др. и осветляват различни аспекти на кирило-методиевското наследство. На 24 май всички участници в международното събитие ще се включат в традиционното празнично шествие до паметника на Светите братя пред Националната библиотека и ще поднесат цветя.