На празника отдаваме дължимото на строителите на съвременния български език, както ги нарича и Любомир Андрейчин. В две части на предаването "Премълчаната история“ разказваме за личности и дела, превърнали се в темели на това строителство.
В разговор с професор Ваня Добрева, професор Магдалена Костова-Панайотова и доцент Лъчезар Перчеклийски започваме от понятието "кирилица“ и връзката между азбука и език, говорим за Кирил и Методий и учениците им, но и за приноса на възрожденски дейци като Паисий, Софроний Врачански, Неофит Рилски, и на класици като Христо Ботев, Иван Вазов, Добри Войников, Васил Друмев, Стоян Михайловски...
Професор Добрева развива и идеята, че е необходим висок хоризонт на политическите усилия в областта на хуманитарното знание, за да има истински напредък в културното ни строителство. Доцент Перчеклийски разказва за етапите в развитието на българския език и църковнославянската му форма, за старобългарския и новобългарския.
Събеседниците обръщат специално внимание на сборника „Кирилицата“, издаден като следствие от Международната конференция за кирилицата в София през миналата година. Професор Костова-Панайотова пък, главен редактор на сп. „Езиков свят“, разяснява приоритетите при университетското обучение днес в областта на езикознанието и хуманитаристиката.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
