Самба в Рио извън карнавала

Да танцуваш на платформа в една от най-елитните школи по самба в Бразилия е приключение, което не се забравя цял живот. Е, засега в седалището им в Рио де Жанейро, но там научих, че ако си платиш за участие и костюм, можеш да минеш и на прочутия самбадром по време на фестивала. Остава само да стискаш палци мижавите ти танцови умения да не съсипят представянето на школата.

Grande Rio, където имах късмета да попадна, е известна с това, че за всяко от участията ѝ на карнавала кани известни личности, най-често певици или актриси, които да бъдат „кралиците на барабаните“ – Rainhas de Bateria. На звездите и знаменитостите донякъде тази сравнително млада школа по самба дължи огромния си брой почитатели. Но те вървят в комплект с медийна активност и големи инвестиции.

За Гранде Рио през цялата година работят общо седем хиляди души. При тази бройка става ясно, че държавната субсидия от един милион бразилски реала (около половин милион лева) е крайно недостатъчна. Останалите суми идват от спонсори.

Паричната помощ от правителството е само за школите от т.нар. „първа дивизия“, т.е. 12-те най-добри. Гранде Рио е сред тях. Дори миналата година е била шампион.  

Тя е възникнала като карнавална улична група (bloco). За да бъдат присъединени към Асоциацията на училищата по самба от град Рио де Жанейро, училищата трябва да произхождат от блокове.

Още с приключването на карнавала, школите започват да умуват над следващата тема, по която да работят за следващото си явяване. Няма никакви ограничения в сюжета, стига да бъде ярко и талантливо пресъздаден. Когато Гранде Рио завоюва титлата, участието им на самбадром е под надслов "Не на религиозния расизъм в Бразилия". Основната теза е демонизирането на вярванията с африкански произход от страна на евангелските църкви в страната. Платформите на школата били посветени на афро-бразилския бог Ешу. В много страни на черния континент той е главно божество, което държи връзката между живите и мъртвите. Доста изповядващи тази религия се оказват в Бразилия между 17-и и 19-и век и са подложени на гонения от християните, но култът оцелява и до днес. Тук е мястото да вметна, че това е последната държава, която отменя робството. Но да не се натъжаваме! Примирието между религиите е представено от Гранде Рио пред 70 хиляди зрители с монументални алегории,  около четири хиляди танцьори в блестящи костюми, с различни проявления на бога-посланик Ешу, с представите за горната и долната земя…

Школата по самба Гранде Рио посреща гости в няколко огромни халета при сериозна охрана. Тайната върху каква тема се работи цяла година е зорко пазена. Тя се избира броени дни след приключването на карнавала, а платформите от отминалата фиеста се разглобяват внимателно и всеки детайл, който може да се използва отново, се прибира. Извадих късмета да видя все още недемонтираните съоръжения, да се кача върху тях и да съпреживея усещането какво е да танцуваш отгоре им.

Гигантски орли и корони, триметрови африкански животни, палми в естествен ръст, поклащащи се танцьори от стиропор, индианци и тотеми, какво ли няма върху платформите, които на екрана изглеждат като огромни сватбени торти, а в действителност са направо величествени, макар и леко бутафорни.

След като минахме през ателиетата, където се ражда магията на костюмите и декорите, изгледахме филм за историята на школата с кадри от най-забележителните ѝ участия. Залата е декорирана така, че повече напомня на светилище на първата танцьорка на самба. Със закачлива усмивка младата дама, която ни развежда, казва "А сега следва най-интересното! Приготвили сме ви изненада!".

Тя си знае, че вкараш ли сериозни възрастни хора в склад за карнавални костюми всички се превръщат в деца. Всеки се втурна към дрехите на персонажа, който най-много му харесва и се започна едно необуздано гиздене…  Никой не се притеснява, че ще изглежда нелепо, не се бои, че ще е смешен. Напротив! Да си комичен и забавен е задължително. Особено когато зазвучава музиката и в залата се втурва Габи. 14-годишна танцьорка, при която няма част от тялото, която да не участва във вихрената самба. Девойката е едно от децата, привлечени от специалната образователна програма на школата. Тя включва малчугани от фавелите (бедняшките гета на Рио). Те започват заниманията си по музика и танци още на шест. Това ги предпазва от лошото влияние на улицата, придава смисъл на игрите и насърчава към образование.

Естествено, никой не може да повтори гъвкавите движения на Габи, но тромавите ни опити са посрещнати от сияйната ѝ усмивка.

С нескрито съжаление събличаме костюмите, а с тях сякаш и доброто си настроение. Обзема ни тихата тъга, че сме докоснали магията на самбата, но не можем да останем потопени в нея. Една невидима въздишка за карнавала в Рио, която ще задържим докато отидем на самбадрома.

Творението на Оскар Нимаейр, един от най-известните архитекти на 20-и век, създател на стила "брутализъм", на светло изглежда като най-обикновен циментов сандък, лишен от всякаква романтика.