В ученическите години на по-зрелите поколения беше почти изключено гимназията да няма хор, дори кварталните основни училища поддържаха свои малки състави, които озвучаваха училищните тържества и празници.
Днес хорове има в отделни училища – най-вече с музикален профил, езикови гимназии и училища по културата. Някои светли примери за възраждане на училищни състави, за които се чува напоследък, може би подсказват, че е време за преосмисляне на този вид занимания с изкуство и за връщането му в училище.
Ползите от хоровото пеене за младите са безспорни. Истинското преживяно съприкосновение с музиката и текстовете, изграждането на общ звук от различните гласове, разговорът за изкуството, сценичното поведение, дори стойката и дишането при пеене са изключително благотворни.
Възможно ли е хоровото пеене да стане част от училищния живот на децата ни, които и без него са достатъчно натоварени с редовни и допълнителни занимания. Дали пък пеенето в хор или изучаването на музикален инструмент не може да замени безсмисленото, сухо и безрезултатно заучаване на теория в редовните часове по музика?
Ще има ли кой да се занимава с тази специфична и отговорна дейност – колко от учителите по музика са вокални педагози, могат ли училищата да си позволят да привлекат външни специалисти…
С тези въпроси в рубриката "Всичко за образованието" се обръщаме към Деница Узунова, диригентка на детско-юношеския хор "Бодра песен" при Общинския детски комплекс – Шумен. В града от десетилетия се провеждат Националните ученически хорови празници "Добри Войников", които от 2011 г. прерастват в Международни детско-юношески хорови празници "Добри Войников". Видният просветител и културен деятел, чието име носи събитието, създава първия в страната ученически многогласен хор през 1858 г. и така поставя началото на многогласното хорово пеене у нас.
Детско-юношеският хор "Бодра песен" има вече 60-годишна традиция и е гордост за града с чудесните си изпълнения и наградите от международни фестивали и конкурси.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Подводната каменна гора се намира в района на Созопол, между остров Кирик и остров Свети Иван и засега за науката не е известен друг подобен природен феномен. Става въпрос за подводна каменна гора от епохата на миоцена. Преди 12 милиона години, когато районът е бил крайбрежна зона на Сарматското море, тя е била жива и процъфтяваща. Представете си..
На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Една от трите задушници, наречена още велика е в съботата преди деня на безплътните сили – Архангеловден. А е вангелско четиво от тази неделя е притчата..
Това е заглавието на изложбата на Гергана Минкова. Тя за втори път излага свои работи в галерия "Астри", сега – 17 произведения. В момента се намира в..
Извън добре познатите имена на пр. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански и Неофит Бозвели, има и друга, по-малко разказвана страна на българското..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
