Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Софийски маршрути или историята на Софийската синагога

Снимка: Ани Петрова

80-ата годишнина от спасяването на българските евреи е повод да се попитаме познаваме ли достатъчно добре историята на местата, където живеем и да влезем в Софийската синагога. Сградата на Централната софийска синагога е не просто красива, тя е една от трите най-големи сефарадски синагоги в Европа, както и най-голямата на Балканския полуостров. Но това са фактите, а Максим Делчев, председател на Централния израелтянски духовен съвет, разказва историята на Софийската синагога като разказ за реални хора и реални събития, които трябва да знаем и помним. "В София е имало голяма еврейска общност и по време на Освобождението около 30 процента от населението на града са евреи. Когато София става столица в края на 19-ти и началото на 20 век започва един голям процес на строеж в града. България има големи амбиции и съответно има нужда София да заприлича на европейска столица, по модела на Виена. Много виенски архитекти работят тук и така еврейската общност решава да се включи в този подем и този дух на ентусиазъм по създаването на новата българска държава", разказва Максим Делчев.

Той обяснява, че по това време в София е имало пет-шест синагоги. "Казвам пет-шест не защото не знаем точния им брой, а защото някои от тях са били в рамките на училища, но има пет сгради, които са били самостоятелни и едната от тях се е намирала тук, на това място. Синагогата се е наричала "Аава ва Хесед" или "Любов и милосърдие" на иврит. Тя е била малка синагога, както повечето еврейски храмове всъщност, защото в еврейската традиция рядко се строят големи сгради – това вече е модерно строителство, защото поради своята история евреите често са напускали местата, били са гонени и е трябвало да си тръгват, а сградите не могат да се пренесат. Затова големите синагоги в Европа се появяват едва през 19-20 век, когато евреите получават гражданство и започват да се чувстват част от съответната национална идентичност", обяснява Максим Делчев.

Софийската синагога е построена през 1909 г. по проект на известния австрийски архитект Фридрих Грюнангер и отваря тържествено врати на 9 септември. Историята ѝ е вече на повече от век, но е много превратна, подобно на историята на еврейската общност у нас. По време на Втората световна война върху синагогата пада бомба, която не избухва, но въпреки това нанася много поражения. Има период, през който в храма не се извършват служби, а през 80-те години на 20 век дори се правят планове сградата на синагогата да се използва за концертна зала. Сега всичко това е в миналото, а с Максим Делчев говорим не само за историята на Централната софийска синагога, но и за това защо някои истории е важно да бъдат учени и припомняни постоянно.

Чуйте разговора на Оля Стоянова с Максим Делчев, председател на Централния израилтянски духовен съвет.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Тази година Олимпийският отбор по астрономия и астрофизика е с най-добри постижения

Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..

публикувано на 13.09.25 в 10:25
Залата с кристалите

Национален природонаучен музей – епизод 2: Минерали и изкопаеми животни, асеновградски филиал на НПМ

Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...

публикувано на 12.09.25 в 09:05

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 2 – Грънчарство и керамика

Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..

публикувано на 11.09.25 в 17:01
Княз Александър Батенберг влиза в Пловдив начело на български кавалерийски полк, гравюра.

Съединение? Или присъединяване?

Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г.  Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..

публикувано на 11.09.25 в 08:25

Регионален исторически музей Бургас: Природонаучна експозиция

Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей Бургас, както останалите три – археологическата, етнографската и историческата, е разположена в красива стара къща, паметник на културата, в централната част на града. Експозицията проследява еволюцията на живата природа. Планът ѝ е отпреди няколко десетилетия, но продължава да привлича..

публикувано на 09.09.25 в 16:30