Как се променят градовете, в които живеем – за това говорим днес, а Виктор Топалов, създател на "Бохемска София", автор на книгите "Бохемска София: Духът на стария град" и "Бохемска София: Истории от жълтите павета", ни разказва за т.нар. Еврейски квартал в столицата и се опитваме да очертаем границите му.
"Границите на квартала не са толкова ясно очертани, но за източна граница можем да определим булевард "Княгиня Мария Луиза" – основният булевард в София още след Освобождението, по който минават и първите трамваи. Това е безспорно източната граница на квартала и оттам нататък можем да дадем като ориентир улица "Пиротска", тъй като именно там са разположени десетки от жилищата и търговските обекти на много от софийските евреи, които живеят в столицата до Втората световна война. Другата граница на квартала, която е безспорна, е северната граница – булевард "Сливница", или Владайската река, като за южната граница все още се спори – най-често се споменават булевардите "Тодор Александров" или "Александър Стамболийски. На запад стигаме вероятно до улица "Опълченска" или някъде в този район", обяснява Виктор Топалов.
По думите му хората, които се интересуват от темата, ще установят, че границите на този т.нар. Еврейски квартал почти изцяло съвпада с границите на стария квартал Ючбунар. "Неслучайно този квартал е свързан с митологията на София не само с евреи, но и с много бежанци от Македония, които идват в София след Първата световна война", разказва Виктор Топалов и споменава, че хората от онова време описват квартала като пъстър, с кални улици, населен основно с работници и немного богати хора.
С Виктор Топалов се опитваме да видим София преди близо един век, но и говорим и за това как се съхраняват местата на паметта, още повече, че в годината, в която отбелязваме 80-годишнината от спасяването на българските евреи, е важно не просто да знаем по-добре историята на тези местата, но и да познаваме по-добре историята си.
В този т.нар. Еврейски квартал все още има много исторически обекти и сгради, които разказват истории и Виктор Топалов препоръчва като изключително ценен и важен дигиталния пътеводител, който излезе тази година "На гости в еврейската махала в София" на Иванка Гезенко.
"Този пътеводител ни разхожда по повече от 20 обекта, основно по улица "Пиротска" и няколко обекта по булевард "Княгиня Мария Луиза", които са много подробно разписани, в резултат на дългогодишен труд. Споделям този източник, тъй като той е за свободно ползване и всеки може да го открие, но там са включени историите на много къщи и търговски обекти", уточнява Виктор Топалов.
За Централната софийската синагога, но също и така за всички знакови места, които свързваме с Еврейския квартал в София, разговаряме с Виктор Топалов, ерудит и човек с вкус към историята.
Неотдавна попаднах на изложбата "Цветовете на Индия". Омаяна от изящните миниатюри от Раджастан, рисувани върху коприна, от пъстрите шалове и ръчно изработените предмети от вещи занаятчии, потърсих с поглед организатора. Дама, облечена в курта – туника до коляното и панталон, досущ като индийка. Но се оказа българка. Помолих я да се представи с..
Събитието се проведе за четвърти път с домакинството на Биологическия факултет на Софийския университет. То увенчава целогодишната работа на ученически научни клубове в цялата страна. Фондация Сай Хай е основана от Ели Стойкова и Ренета Богданова с цел и мисия да насърчава и подпомага заниманията с наука и изследователския подход в обучението на..
Днес ни се вижда най-естествено да имаме по три имена – лично, бащино и фамилно, макар че тричленната именна система е сравнително нова в историята ни – от следосвобожденско време. Все по-малко хора обаче знаят и помнят, че има още един вид име и то е родовото – името, с което преди десетилетия и векове е бил назоваван родът, към който е..
Институтът по полимери е научно звено в направление "Нанонауки, нови материали и технологии” на Българската академия на науките. Мисията на Института по полимери е да извършва научни изследвания, иновационни дейности и обучение в областта на полимерите и полимерните материали, които допринасят за развитието на науката и технологиите и са в полза..
Навръх петстотингодишнината от рождението на фламандския класик на ренесансовото изобразително изкуство – художника Питер Брьогел-Стария, говорим за митовете в историята и интерпретацията им в различни сфери на познанието и културата. Събеседниците – културологът Митко Новков, изкуствоведът Любен Домозетски, преподавателят и общественикът Младен..
Защо и как се променят медийните, политическите и гражданските разкази за войните, които се водят в Близкия изток и в Украйна, коментира в "Мрежата" по..
Институтът за съвременно изкуство в София отбелязва своята 30-годишнина. Започва програма от три групови изложби на своите членове, като предвижда и..
Традиционно в края на месец юни насочваме вниманието на слушателите на програма "Христо Ботев" към интересни събития от програмата на Международния..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
