Малко познатото стихотворение на Иван Вазов, писано преди 123 години, бе отправната точка в разговора ни с доц. Марин Пенков. Началникът на Отделението по образна диагностика в болница "Свети Иван Рилски", ерудиран и амбициозен млад лекар, акцентира върху новите и авангардни технологии в рентгенологията, успеваемостта и точността при поставяне на диагноза, екипната работа и кариерното развитие на младите лекари.
В поредното издание "За здравето" отговорихме и на редица слушателски тревоги: каква е дозата на облъчване при различните високотехнологични изследвания, има ли риск за здравето при използване на контрастни вещества, кои системи в организма трябва да бъдат редовно обследвани от скенер или ЯМР?
Доц. Пенков (на снимката) благодари на своите колеги от болницата, с които години наред работят в екип и отношенията им, прераснали в приятелски, невероятно позитивно влияят на работата. Говорихме за учителите по рентгенология, за влиянието на родителите при избора на професия. Към позицията на Марин Пенков (син на двама лекари) се присъедини и д-р Стефан Константинов – познат като бивш зам.-председател на БЛС, министър на здравеопазването, директор на болница. Той също изрази благодарност към своите родители-лекари, от които е наследил обичта и уважението към лекарската професия. На въпрос кое е преобладаващо в тяхната работа? – разочарованието или удовлетворението, и двамата медици бяха категорични, че положителните емоции на лекаря са незаменим източник на сили и енергия да помагаш на хората!
По повод Международния ден за борба с миастения гравис в предаването участва Ирена Нешовска – председател на едноименна фондация. Тя изтъкна своята болка от липсата на адекватна грижа за пациентите с това рядко заболяване, за които мускулната болка и скованост, когнитивните проблеми, задухът и редица други симптоми са всекидневие. В разговора бе изразена и надежда, че НЗОК и другите здравни институции ще помогнат в битката за качество на живот на страдащите от миастения гравис.
Традиционно поредицата "За здравето" преминава на "летен режим" от 10 юни до 9 септември 2023 г. В рамките на периода ще чуете 14 предавания под мотото "Избрано от програма "Христо Ботев". Слушайте ги, защото дори и при повторно излъчване има какво да бъде научено. Както казвам: темите за здраве никога не остаряват, стареем ние, хората!
Целият екип "За здравето" – музикалните редактори и тонрежисьори, редакторът Кирил Чобанов и аз, Стойчо Стоев, Ви желаем слънчеви дни, независимо къде ще ви намерим със своите избрани послания: на морето, в планината, на полето, в къщи...
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
