Избрана поезия от съвременния китайски поет на неформалната поетична сцена Ю Дзиен излезе на български език с превода и подбора на Веселин Карастойчев. Той сподели специално за "Артефир", че това издание е най-пълното в световен мащаб и по думите на Ю Дзиен, с когото Веселин общувал активно, докато е работил върху книгата.
През 1985 година Ю Дзиен заедно с друг млад поет Хан Дун започват да списват самиздат списанието с авангардна насоченост "Те", което бързо придобива култов статут и става трамплин за дебюта на Ю Дзиен в официалните литературни издания.
През 1989 г. е отпечатана първата му стихосбирка "Шейсет стихотворения“, последвана от "Давам име на една врана“ (1993), "Един гвоздей пробива небето“ (1999), сборника с есеистична проза "Ръкописи върху палмово лико“ (2001) и др., общо над 50 книги с поезия, проза, спомени и размишления. Автор на документални филми като "Изумруденозелената спирка“ и "Роден край“ и на редица фотографски изложби.
Носител е на редица награди и отличия: литературната награда „Лу Сюн“; Годишната медийна награда за най-добър поет, пишещ на китайски език; Наградата за поезия на списание "Народна литература“; Първа награда на немския конкурс за африканска, азиатска и латиноамериканска литература, организиран от LITPROM, за немския превод на поемата "Досие No 0“; Голямата годишна награда (2021) за преводна съвременна световна литература на Университета Оклахома, САЩ, и др.
Една особеност, която веднага се забелязва в поетиката на Ю Дзиен, е оставянето на по-дълги паузи между фразите. На китайски език между йероглифите по правило не се оставя разстояние, затова пространството между думите при Ю Дзиен създава особена ритмика, сдобива фразата с ехо, понякога поражда впечатление за нещо недоизказано или изтрито.
Повече за тази спонтанна поезия на ежедневното, на обикновената наглед случка, видяна като събитие, но и на това, което смятаме, че не може да се обхване с думи, научете от разговора с Веселин Карастойчев.
Снимка – Белослава Димитрова
12-ото издание на Международния филмов фестивал за ново европейско кино "Златната липа" в Стара Загора се превръща в празник на европейската култура. Той утвърждава града като средище на качественото и стойностно кино. Програмата предлага разнообразие от теми и жанрове. Включени са 54 филма от 19 европейски държави. Едновременно с това ще се проведат..
Нови научни изследвания, посветени на делото на Христо Ботев се съдържат в годишното издание на вестник "Ботйов лист" . В него се включват със статии изследователи от средите на историческата наука и литературознанието, Участват писатели, поети, драматурзи, журналисти, които имат светоусещането за дълбочината и смисловото богатство на..
Евдокия Петева-Филова и Лала Барзова са първите жени в науката за изкуството у нас. В посока на техния труд и принос е проучването на изкуствоведката проф. д.н. Благовеста Иванова, гост в "Артефир". След Андрей Протич, който през 1901 година завършва германска филология и история на изкуството с философия в университета в Лайпциг, през 1922 и 1924..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор Стоян Радев. В Деня на детето, след целодневната програма , която включваше два спектакъла – "Храбрият оловен войник“ на Държавния куклен театър - Варна и "Лавандулови момичета" на Варненския..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на журналистиката" (1987-1991) и главен редактор (2007-2011) на Университетско издателство "Св. Климент Охридски". Основател и собственик на издателство "Парадокс". Издател и културен мениджър с над..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно..
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg