Един от основните капани на комуникацията се корени в това, че единият от замесените в разговора винаги реагира не на казаното от другия, а на чутото от него. И все пак, за да можем да съществуваме, при това съвместно, трябва да не спираме да общуваме. Дори това да означава да спорим ожесточено понякога. Защото – както казва театралният режисьор Явор Гърдев – макар езикът да е военно средство, оръжие, насочено към другия, то е и възможността за дом на всеки от нас. Обитавайки го, ние всъщност живеем. Точно това става ясно през персонажите в пиесата "Това не го казвай!“ по Саломе Льолуш, която Гърдев постави и на сцената на тазгодишното 31-во "Варненско лято".
Постановката, в която участват Захари Бахаров и Теодора Духовникова, представлява един социален коментар на времето, в което живеем. С всичките му болезнени теми, за които ни се говори, но и пред които в повечето случаи предпочитаме да замълчим. В семейството обаче, върху което стъпва едно общество, можеш да си кажеш и онова, за което мълчиш. Там можеш да се сгушиш в думите си, макар и в много от случаите да ги изричаш с агресия.
Пиесата улавя дългия път на съзряване на едно семейство. Показва процесите на взаимно опознаване, където от "етап на съжителство“ – двама души стават две равнопоставени личности в едно цяло.
Майсторството на Саломе Льолуш се крие в емоционалната щедрост, с която подхожда към персонажите. Именно тази щедрост се пренася и върху публиката и ѝ служи като терапия от стресовете на обществото. Независимо от остротата на общуването и през дискусията на проблемите, пиесата показва, че все пак можем да си осигурим желаното съвместно съществуване.
Самият Явор Гърдев откроява позитивния ѝ емоционален заряд, който преди всичко дава надежда на зрителите. Пиесата умело предлага вътрешно движение, в което да прогледнеш себе си и да разбереш, че можеш да съществуваш такъв – какъвто си, без да е нужно да се правиш на друг.
Какво казваме и какво не винаги е било въпрос на лично пласиране в средата на общуване, в която се намираме. Затова и Гърдев е на мнение, че огромната част от политическите проблеми на страната ни възникват от липсата на умения в тази област. Те се дължат не толкова на идеологически предпостави, дори не и на исторически обременености, колкото на лошото възпитание, което се оказва основният фактор в българския политически живот.
Независимо дали формата на управление у нас е авторитарна, или тоталитарна и дали държавата постоянно ни наблюдава, или просто е измислила начин, по който сами да пишем досието си в социалните мрежи, субстрата на нашето общуване не се е променил кой знае колко от времето на социализма, да кажем.
Формата на донесения от същия този период днес се пренася във виртуалната среда, където доносът вече е публичен. То представлява едно постоянно оглеждане и санкциониране на това, което прави другият. И ако социалната ни среда е еволюирала в техническите форми на комуникация, то тя не е постигнала същото в общуването по същество. Ето защо, пренесена в политическия живот, тя става жертва на личните взаимоотношения, което от своя страна пречи на полагането и постигането на поставените цели.
Като част и от това издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято", Явор Гърдев посети една от значимите конференции в неговите рамки – „Преосмисляне на театралното наследство от времето на комунизма“.
"Тази работа с миналото и с бъдещето винаги има аспекта на идеологическа. Каквото и да прави нашето въображение, то работи и в двете посоки“, казва Гърдев. По негови думи ние тепърва навлизаме в периода на възможност да рефлектираме на този период от не чак толкова далечната ни история с необходимата дистанция. Ако досега дискусията винаги е била страстна, защото се е опирала на личния опит и е включвала мотивация за самозащита на идентичността, днес тази травматична част отпада и отстъпва място на една по-аналитична степен на отдалеченост.
А що се касае до състоянието на българския театър, Явор Гърдев казва:
"Ние самите имаме прекалено сурова оценка за собствения си театър и това го казвам, базирайки се на директния ми опит с много други театрални ситуации. Ситуацията съвсем не е толкова лоша в България, нещо повече – от гледна точка на интерес на публиката към театъра, тя е много, много добра. Много по-добра отколкото в други страни, които са доста по-развити социално и икономически.“
Според него театърът има голямо и важно място в България. А "това постоянно самоокайване, че състоянието е фатално лошо, е нещо като перманентно положение за страната ни“. Тя винаги така го е чувствала, поне откакто той е жив и може да свидетелства за това.
"Това е среда, в която много хора, които идват от чужбина – режисьори, които поставят в България, театроведи, които идват и гледат български представления – твърдят, че у нас има огромен потенциал. Защото огромният потенциал в това отношение се състои в енергията около нещо. Не се състои в това, че материалната култура е по-занемарена. Така е, факт, занемарена е, но има нещо друго – има социална енергия около театъра, която е налична. А на много други места, където той е добре организиран, пък я няма. Така че колкото и да сме зле, толкова и сме добре“, допълва още Явор Гърдев.
В такава ситуация – смята той – с голям потенциал, каквато е нашата, могат да възникват много добри проекти. Това обаче е въпрос на индивидуални и колективни инициативи, тъй като всичко се крепи на това доколко сме активни в развитието на българския театър. И не бива да се притесняваме за това, което държавата може да му причини, защото самата тя няма достатъчно енергия за подобни действия.
Целия разговор с Явор Гърдев чуйте в звуковия файл. Той започва от темата на международната конференция за преосмислянето на театралното наследство от времето на комунизма, която "Варненско лято“ 2023 предложи на публиката си.
Съвсем не на шега на 1 април в галерия "Ракурси" Валентин Ангелов подреди изложба със свои картини под името "Понякога вали през април". Това е неговата 13 експозиция в галерията и е поглед към търсенията му през последната година. Посетителите ще се насладят на серия от маслени платна, акварелни рисунки и графики. Сюрреалистичните му..
Когато чуем израза "двойнствен живот", често си представяме човек, който може би не води много честен такъв. В контекста на професиите обаче, това може да вземе невероятни обрати, които будят повече възхищение, отколкото съмнение. Такъв е случаят и на Ния Атанасова. Основното ѝ занимание е детската хирургия, но извън него е развила страстта да..
Константин Павлов е признат като оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. Той е между най-значителните български поети на XX век. Поетът, драматург и киносценарист е роден на 2 април 1933 година. Завършва гимназия през 1952 г. Следва право в Софийския държавен университет . Работил е като редактор в Радио..
Четем будистки приказки за щастие. Те са от сборника "Отвори сърцето си" с вдъхновяващи истории за надеждата, любовта и прошката, за превъзмогването на страха и освобождаването от страданието, които отразяват мъдростта на будизма. Авторът е Аджан Брам , англичанин, завършил физика в Кеймбридж, който решава да стане будистки монах в Тайланд и..
В рубриката Културен отпечатък на предаването Terra Култура акцентът този път пада върху изключително любопитно заглавие – дебютния роман на легендарния музикант Пийт Таунзенд, "Тревожни години" . Повод за разговора е излизането на българското издание, а специален гост в студиото е редакторът на книгата Юлия Петкова. Издателство..
На 7 април – Деня на здравния работник, отбелязваме значимостта на хората, които се грижат за здравето ни не само в болничните зали, но и чрез словото...
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около..
Първите стипендии "Контрасенсус" за млади учени и насърчаване на изследователското любопитство, в чест и памет на проф. Ивайло Дичев, бяха връчени в края..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
