Един от основните капани на комуникацията се корени в това, че единият от замесените в разговора винаги реагира не на казаното от другия, а на чутото от него. И все пак, за да можем да съществуваме, при това съвместно, трябва да не спираме да общуваме. Дори това да означава да спорим ожесточено понякога. Защото – както казва театралният режисьор Явор Гърдев – макар езикът да е военно средство, оръжие, насочено към другия, то е и възможността за дом на всеки от нас. Обитавайки го, ние всъщност живеем. Точно това става ясно през персонажите в пиесата "Това не го казвай!“ по Саломе Льолуш, която Гърдев постави и на сцената на тазгодишното 31-во "Варненско лято".
Постановката, в която участват Захари Бахаров и Теодора Духовникова, представлява един социален коментар на времето, в което живеем. С всичките му болезнени теми, за които ни се говори, но и пред които в повечето случаи предпочитаме да замълчим. В семейството обаче, върху което стъпва едно общество, можеш да си кажеш и онова, за което мълчиш. Там можеш да се сгушиш в думите си, макар и в много от случаите да ги изричаш с агресия.
Пиесата улавя дългия път на съзряване на едно семейство. Показва процесите на взаимно опознаване, където от "етап на съжителство“ – двама души стават две равнопоставени личности в едно цяло.
Майсторството на Саломе Льолуш се крие в емоционалната щедрост, с която подхожда към персонажите. Именно тази щедрост се пренася и върху публиката и ѝ служи като терапия от стресовете на обществото. Независимо от остротата на общуването и през дискусията на проблемите, пиесата показва, че все пак можем да си осигурим желаното съвместно съществуване.
Самият Явор Гърдев откроява позитивния ѝ емоционален заряд, който преди всичко дава надежда на зрителите. Пиесата умело предлага вътрешно движение, в което да прогледнеш себе си и да разбереш, че можеш да съществуваш такъв – какъвто си, без да е нужно да се правиш на друг.
Какво казваме и какво не винаги е било въпрос на лично пласиране в средата на общуване, в която се намираме. Затова и Гърдев е на мнение, че огромната част от политическите проблеми на страната ни възникват от липсата на умения в тази област. Те се дължат не толкова на идеологически предпостави, дори не и на исторически обременености, колкото на лошото възпитание, което се оказва основният фактор в българския политически живот.
Независимо дали формата на управление у нас е авторитарна, или тоталитарна и дали държавата постоянно ни наблюдава, или просто е измислила начин, по който сами да пишем досието си в социалните мрежи, субстрата на нашето общуване не се е променил кой знае колко от времето на социализма, да кажем.
Формата на донесения от същия този период днес се пренася във виртуалната среда, където доносът вече е публичен. То представлява едно постоянно оглеждане и санкциониране на това, което прави другият. И ако социалната ни среда е еволюирала в техническите форми на комуникация, то тя не е постигнала същото в общуването по същество. Ето защо, пренесена в политическия живот, тя става жертва на личните взаимоотношения, което от своя страна пречи на полагането и постигането на поставените цели.
Като част и от това издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято", Явор Гърдев посети една от значимите конференции в неговите рамки – „Преосмисляне на театралното наследство от времето на комунизма“.
"Тази работа с миналото и с бъдещето винаги има аспекта на идеологическа. Каквото и да прави нашето въображение, то работи и в двете посоки“, казва Гърдев. По негови думи ние тепърва навлизаме в периода на възможност да рефлектираме на този период от не чак толкова далечната ни история с необходимата дистанция. Ако досега дискусията винаги е била страстна, защото се е опирала на личния опит и е включвала мотивация за самозащита на идентичността, днес тази травматична част отпада и отстъпва място на една по-аналитична степен на отдалеченост.
А що се касае до състоянието на българския театър, Явор Гърдев казва:
"Ние самите имаме прекалено сурова оценка за собствения си театър и това го казвам, базирайки се на директния ми опит с много други театрални ситуации. Ситуацията съвсем не е толкова лоша в България, нещо повече – от гледна точка на интерес на публиката към театъра, тя е много, много добра. Много по-добра отколкото в други страни, които са доста по-развити социално и икономически.“
Според него театърът има голямо и важно място в България. А "това постоянно самоокайване, че състоянието е фатално лошо, е нещо като перманентно положение за страната ни“. Тя винаги така го е чувствала, поне откакто той е жив и може да свидетелства за това.
"Това е среда, в която много хора, които идват от чужбина – режисьори, които поставят в България, театроведи, които идват и гледат български представления – твърдят, че у нас има огромен потенциал. Защото огромният потенциал в това отношение се състои в енергията около нещо. Не се състои в това, че материалната култура е по-занемарена. Така е, факт, занемарена е, но има нещо друго – има социална енергия около театъра, която е налична. А на много други места, където той е добре организиран, пък я няма. Така че колкото и да сме зле, толкова и сме добре“, допълва още Явор Гърдев.
В такава ситуация – смята той – с голям потенциал, каквато е нашата, могат да възникват много добри проекти. Това обаче е въпрос на индивидуални и колективни инициативи, тъй като всичко се крепи на това доколко сме активни в развитието на българския театър. И не бива да се притесняваме за това, което държавата може да му причини, защото самата тя няма достатъчно енергия за подобни действия.
Целия разговор с Явор Гърдев чуйте в звуковия файл. Той започва от темата на международната конференция за преосмислянето на театралното наследство от времето на комунизма, която "Варненско лято“ 2023 предложи на публиката си.
На 20 септември 2024 г. (петък) от 18.00 ч. в ХГ "Владимир Димитров – Майстора" се открива юбилейна изложба, посветена на 120 години от рождението на Стоян Венев. Художествена галерия "Владимир Димитров – Майстора" представя мащабна юбилейна изложба по повод 120 години от рождението на Стоян Венев – художник, създал самобитно творчество, със собствен..
Изложбата "Радост, тъга и надежда. 25 български илюстратори на детски книги" в Художествена галерия, Казанлък е изложба в развитие. Куратори са Свобода Цекова и Антон Стайков, които са селектирали илюстрации от българския щанд на Панаира на детската книга в Болоня, за да ги представят пред публиката в Казанлък. Това е една от точките на турнето на..
Международният студентски театрален фестивал "Данаил Чирпански" в Стара Загора е първият фестивал у нас за дипломни спектакли на театрални академии от света. Започнал през 2017 г. в памет на Данаил Желев-Чирпански, колега и приятел на организаторите, загинал в пътен инцидент, фестивалът се провежда през две години с огромен ентусиазъм. Ето какво..
Васил Славов е роден в София, където през 1989 г. излиза първата му стихосбирка "Спомен за потоп". Тогава заминава за САЩ, за да специализира след английската филология в Софийския университет литература, литературна критика и творческо писане и остава там. Вече е публикувал поезия, преводи и критически текстове в различни литературни издания у нас –..
Известният ни скулптор живее във Франция, но винаги се представя като български артист. Почти всяка година той има изложба у нас, но този път представя изкуството си на софийската публика в две изложби – в галерия "Мисията" и в НДК, а след това с експозиции във Варна и Перник. Идеята за това мащабно представяне е на Албена Ненкова, която инициира и..
Документалният филм на Светлозар Георгиев "Урок по летене" разказва за създаването на българо-японския спектакъл "История за чайка и банда котараци" по..
Днес ще ви запознаем с човек, който олицетворява истинското значение на гражданския дълг. Без да очаква помощ от институциите или някакви награди, той..
"...Готова е! Готова е песента "Човекът на върха"! Смесена, мастерирана... Премиерата ѝ беше по БНР, в предаването "Артефир"... А на живо, пред публика –..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg