Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

1876-а – между историята и митологията

Лобното място на Христо Ботев
Снимка: Wikipedia

Априлското въстание и последвалите го трагични събития още отекват в историческата наука, литература и масово съзнание с героичен, но и болезнен резонанс. У някои това са поводи за национална гордост, у други – за нещо като национален мазохизъм. Кой е убил Ботев, кой предава тази или другите чети – множат се хипотезите, а историческата наука се въздържа от категорични отговори, и съвсем справедливо.

Разговаряме с историците професор Пламен Митев, професор Петко Петков и писателя Димитър Томов, наскоро издал книгата "По времето на неизгубените следи" за въстанието, Ботевата чета и съдбата на четниците ѝ в светлината на фактите и многобройните несъответствия. 

Според професор Пламен Митев историческият романтизъм е донякъде присъщ и на историята ни като наука, но то е съвсем естествено предвид липсата на убедителни архивни доказателства. Професор Петко Петков изтъква участието на великите сили в събитията, белязали новата ни история, а Димитър Томов разказва за ролята на чистото художество в постигането на немалка част от историческата истина.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Тази година Олимпийският отбор по астрономия и астрофизика е с най-добри постижения

Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..

публикувано на 13.09.25 в 10:25
Залата с кристалите

Национален природонаучен музей – епизод 2: Минерали и изкопаеми животни, асеновградски филиал на НПМ

Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...

публикувано на 12.09.25 в 09:05

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 2 – Грънчарство и керамика

Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..

публикувано на 11.09.25 в 17:01
Княз Александър Батенберг влиза в Пловдив начело на български кавалерийски полк, гравюра.

Съединение? Или присъединяване?

Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г.  Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..

публикувано на 11.09.25 в 08:25

Регионален исторически музей Бургас: Природонаучна експозиция

Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей Бургас, както останалите три – археологическата, етнографската и историческата, е разположена в красива стара къща, паметник на културата, в централната част на града. Експозицията проследява еволюцията на живата природа. Планът ѝ е отпреди няколко десетилетия, но продължава да привлича..

публикувано на 09.09.25 в 16:30