На 18 юни от 16 часа Радиотеатърът ще излъчи премиерната си постановка "Авариен изход" по поетесата на Силвия Чолева. На 25 май имаше предварително прослушване на радиопостановката с публика във Второ студио на БНР. Дойдоха много почитатели и ценители на съвременната българска драматургия. Още едно доказателство, че българската театрална публика има нужда от български пиеси, които да артикулират специфичните проблеми на обществото, в което живеем. Ето какво каза авторката за сайта на БНР:
"Да, разбира се, екзистенциални въпроси – за остаряването, но и за изхабяването, обръгването година след година, убийствената рутина и отчуждаването между хората, дори в семейството, срез приятелите. Ние не внимаваме за другия, считаме хората за константа, животът обаче ни променя и това води до формално общуване. Но според мен онова, което общо може да се каже за героите на пиесата, е, че самото общество е загърбило нормалното живеене, то съществува в хаос и цинизъм, затова човекът е уморен, загубил опорите, залутан сред мимолетните успехи, които не носят удовлетворение, сред липсата на дълбочина и ценности, заменени от консумеризъм и евтини забавления. Да не забравяме и пропагандата в политиката, безскрупулната реклама, целят пластмасов свят наоколо. А обществото се състои от отделните хора, то не е някакво абстрактно образувание. Затова и заглавието е такова – да се запитаме има ли авариен изход…"
Създаваш образите на две приятелки, които са и съперници за сърцето на един и същи мъж, но въпреки това си остават приятелки. Реално ли е това, възможно ли е? Уморени ли са от съперничеството, или просто вече не са влюбени в дадения мъж?
"Исках да покажа умората от любовта и изтляването ѝ във времето. Приятелството е надделяло през годините. Сложни са тези отношения, нюансирани. Понякога подобна ситуация води до директни драматични ситуации. В случая драмата е вътре в душите на тримата, затрупана от всекидневието на живота. От нея са останали само бледи следи – повод за спомени и шеги, но и много неизразима тъга. Като цяло героите, не само тези тримата, изглеждат смешни в своите монолози, цялата им веселост е насилена, затова празникът е повече фарс."
Повече скептицизъм или повече оптимизъм виждаш в своята пиеса?
"Скептична съм, че младите, които нахлуват в празника на възрастните, ще избегнат техните лутания. Напротив. Те са по-агресивни, по-невъздържани, безпардонни, нехайни. Може би възрастните също са били такива в младостта си, но младите не носят решението, надеждата, че самите те ще променят статуквото. И някак разговорът, приемствеността не може да се осъществи между едните и другите, което е драмата. Все пак бъдещето е на младите и може би това може да се тълкува оптимистично. В пиесата обаче няма такъв оптимизъм. Те са нахлуващите, агресорите, възрастните трябва да отстъпят безславно."
На прослушването с публика каза, че си я сънувала и след това си я написала. Сънят ти приличаше ли в нещо на радиопостановката?
"Донякъде да, не изцяло, защото в радиопостановката основното е гласът, а и музиката. Сънят ми беше почти беззвучен, само картина и действия, при това само началото, подготовката за празника. Но режисьорът Валентин Ганев, актьорите, музиката, монтирането прекрасно доловиха онова, което искам да кажа, и съм много благодарна, защото постигнаха нужната дълбочина, а това не става лесно!"
Имаш ли чувството, че си направила рентгенова снимка на обществото ни?
"Ще ми се да е така. Дано. Поне на една част от него. Може би малко карикатурна снимка… Един поет, който беше на прослушването ми написа, че пиесата го е замислила "искрено за някои процеси, особено темата за интелектуалната и екзистенциална умора на хората, занимаващи се с култура!" Това също ми беше важно, защото, макар и малко на брой, тези са хората, които би трябвало да издърпват обществото напред."
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..
На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
Мечтаният от мнозина остров Бора Бора е малко късче земя от архипелага Дружествени острови на Френска Полинезия, заобиколено от лагуна и риф. В центъра му..
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в..
В средата на 60-те години пред знаменития френски маестро се отварят широко вратите на най-реномираните театри на Стария континент и отвъд океана...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg