"Ботушът" на властта

Има спектакли, които ти засядат като бучка в гърлото и се чудиш откъде ти е дошло. А в същото време много добре знаеш, защото ти говорят или за нещо до болка познато, към което никога повече не искаш, а и нямаш сили да се завърнеш, или за нещо, за което само си слушал и изпитваш ужас, че може да те сполети. Да се превърне в новата ти реалност. Подобно чувство оставя "Ботушът" у хората – удря ги с бърз ритник, а после ги гледа как се давят в изтезанието си.

Постановката на Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров" е под режисурата на Стоян Радев Ге. К. и в нея участват четирима актьори – Константин Соколов, Николай Божков, Недялко Стефанов и Станислав Кондов. Четиримата, които ни връщат назад, за да разберем защо не можем да тръгнем напред. Защо все се пренареждаме и все няма ред.

Пиесата е дело на Лило Петров и както той пише – разказва за времето, когато площадите бяха преизпълнени с народ, който скандираше "45 години стигат" и пееше "Комунизмът си отива, спете спокойно, деца", остана далеч назад; за убитите, измъчваните, изселените, репресираните; за неосъществените мечти и за повсеместното бездарие, обуто в ботуши.

Отново ли това ни чака? Отново ли ще пренебрегнем Бога, вместо да се завърнем към думите му?

Тези питания отекват в нас заради времето, в което живеем днес, и в което – изглежда – сме живели винаги. За тях обаче ще научите повече, ако гледате постановката, която беше част от програмата и на 31-вото "Варненско лято".

А в звуковия файл режисьорът Стоян Радев говори за това кога свършва възмездието и кога започва отмъщението. И изобщо има ли граница между тях, или едни му викат така, други – иначе.