Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Войната като игра на карти

Язовирната стена на "Нова Каховка", 5 юни 2023 г.
Снимка: Ройтерс

Разнопосочни са сигналите, които идват от Москва и Киев за рухналата стена на язовир "Нова Каховка". Как това засяга хилядите хора от двата бряга на Днепър? Има ли зависимост между хода на бойните действия и въпроса на какво ниво ще се стабилизира водата? Дава ли това преимущество на една от двете страни? Коментар в "Мрежата" прави международният журналист от в. "Дневник" Ангел Петров.

Как се говори за случилото се

"Изданието "Медуза", което обсъжда внимателно не само хода на войната, но и случващото се в Кремъл, беше получило достъп до така наречените "метрически указания" на руските власти до медиите за това как да се отразява случаят. И беше много интересно, че указанията бяха: "Можете да коментирате по различни начини (Изненада!), но не му отдавайте много голям приоритет, това не е най-важното нещо“. Тук имаме пропаганда на различни нива – от една страна, наместване в дневния ред на идеята, че съдбата на толкова много хора, включително хора, за които Русия претендира, че е дошла да освободи и ще се грижи за тях, няма достатъчно значение, за да е водеща новина, както и това, че може би най-голямата екокриза от две десетилетия и половина в региона не е достатъчно да е първа новина в медиите! Руснаците станаха много добри, изпревариха Запада с различните нива на пропаганда за различна аудитория, срещу различно заплащане, с различен извършител и различен рецепиент и това е мрежа, с която да се състезаваме е изключително трудно, колкото и да се опитваме.

Какво следва?

"Много е трудно да се каже. Защото с отговора на "Какво следва?" някои се опитват да обвържат въпроса с отговорността кой взриви язовирната стена. Но язовирът беше в толкова лошо състояние, толкова зле поддържан от руснаците, че в един момент тези пукнатини, които се бяха появили отгоре по стената и предвид нивото, което се поддържаше от октомври насам, когато стигна историческия минимум на водата и след това стигна исторически максимум горе-долу в началото на юни, предпоставките бяха ужасно много. И ако от това отидем към въпроса кой има полза, аз не мисля, че която и да е от двете страни има полза. /…/ Аз не съм убеден, че някой нарочно е взривил стената, защото това обърква твърде много сметки, а уравненията и от двете страни са много сложни. Тук никой не е ангелче, т.е. двете страни имат карти, които се опитват да крият една от друга. Според мен рухването на стената разбърка тези карти и от двете страни и сега всяка ще се опита да се възползва както може/.../"

Когато офанзивата е започнала, как се чувстват руснаците?

"Ако отидем в Москва, предполагам, че техният поглед ще се променя в хода на следващите месеци много често… на някои хора всичко, което се случва, показва, че войната не е нещо, което просто го дават по телевизора. Ако отидем до граничните области, където има обстрели непрекъснато, като в Белгородска област, например, то там хората отдавна са изгубили илюзията, че войната е нещо далечно за тях. Тя е част от ежедневието им. Друг е въпросът, че много често те не обвиняват руската държава за това, което се случва, или ако я обвиняват, то те я обвиняват за нещо, което в руската култура по-скоро е нормално, а именно, че не полага достатъчно грижи конкретно за тях в чисто социално- икономически  измерения. …Ако отидем към Далечния изток, към градовете в Урал, то не съм убеден, че някой там съзнава точно какво се случва, единственото осъзнаване е във вида на дървените кутии, които се връщат с телата на войници и това обаче в някои села и градове се разбира като: "Те умряха за Родината в специалната военна операция на Кремъл, в която ние се защитаваме от нацистите."

Чуйте коментара в звуковия файл.

Снимка – Ройтерс

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Как да бъдем малко по-щастливи

Програмата "Проект за щастие 2025" на Института за терапия и експресивни изкуства предлага задачи и медитации, които всеки от нас може да изпълнява, с идеята да промени поне мъничко гледната си точка и да отстрани някои пречки пред това да се чувства по-удовлетворен от живота. "Всеки един от нас е обусловен от различни вярвания, предразсъдъци,..

публикувано на 03.01.25 в 16:05

Празничният Ереван: Как арменците посрещат Рождество

Януари е един от месеците с най-много празници, а в Армения той е особено значим заради отбелязването на Рождество Христово на 6 януари. Водещата на предаването "Какво се случва", Милена Лекова, разказа в ефира на "Нашият ден" за празничната атмосфера в арменската столица Ереван. "Тук е неработен ден, времето е страхотно, слънцето грее и празничният..

обновено на 03.01.25 в 13:34

"БългариТЕ" – любов през границите и традициите

Как две култури се обединяват, за да създадат своя миг, да преминат през граници и традиции. В своя подкаст епизод "БългариТЕ" Божидар Александров запознава слушателите с историята на Дарина от Йоаким Груево и Хавиер от Пеняфиел, Испания, открили красотата на културните особености и силата на обединяващите ни празници. Чуйте една любов,..

публикувано на 03.01.25 в 10:50

Антигероите оживяват: Новата книга на Васил Русев

Васил Русев, познат като Чайката, отново ни провокира с необикновеното си чувство за хумор и яркото си въображение в най-новата си книга "Наливни истории". Сборникът включва над тридесет напълно различни разкази и поеми , които разкриват парадоксалното и чудатото в живота, както и фантастичното и необяснимото, но винаги погледнати през призмата на..

обновено на 03.01.25 в 10:02
Националната Априловска гимназия

"Взаимоучителният метод": Традиция с модерни приложения

На днешния 2 януари се навършват 190 години от тържественото откриване на Първото светско училище в България, основано в Габрово. Това значимо събитие в историята на българското образование е реализирано благодарение на Васил Априлов, като негов съвременен наследник днес е Априловската гимназия. От ръководството на училището обявиха, че ще..

обновено на 02.01.25 в 11:27