Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Дишай" – разговорът за нас, който продължава цял живот

Дори когато човек греши в любовта, то не е от нелюбов. И пиесата на Дънкан Макмилан "Дишай" обрисува това с "разговор, който продължава цял живот". Режисьор на постановката, която има няколко номинации за "Аскеер", е Марий Росен. По негови думи "Дишай" всъщност е последният разговор, който ни е останал. Разговор, който започва с "бебе" и завършва с "обичам те".

Двама млади, абсолютни представители на модерните европейци, се обичат и искат естественото развитие в едни любовни отношения – дете. Но тук човешкият ум си казва думата: прекалено много мисли за живота и бъдещето на света; за планетата, която обитаваме, и нейните катастрофи; за другите, от които сме част, но които са и повече, и по-малко от нас; за това как се живее в една постоянна тревога от близкия край; за продължаването на човешкия род, който се нуждае от спасители.

Ами въпросите от типа на: достатъчно добри хора ли сме, за да имаме дете, или – как и какво ще кажем на нашите, вашите, света? Живее ли ни се, или всъщност смисълът на живота е в това да сме двама?

Мисли, които ни задушават, вместо просто да ги зарежем и да действаме. Тогава пък животът е само един миг и този миг ни се иска да е единствено наш.

Смъртта също намира място в този разговор, но за това трябва да гледате пиесата. В нея участват Бойко Кръстанов и Елена Телбис. Тях можете да чуете в звуковия файл. "Какво се случва" ги срещна след "Дишай" на театралното "Варненско лято" 2023.

Снимка – Театрална работилница "Сфумато"

По публикацията работи: Милена Очипалска
ВИЖТЕ ОЩЕ

Околосветско светлинно пътешествие

Под звездното небе на София и сред красивата природа на Ботаническата градина на Българската академия на науките в София се намира пространство, в което посетителите ще се потопят в магическа атмосфера. В него светлината разказва истории. Шоуто ще предложи околосветско пътешествие, разположено в 7 различни тематични зони, с над 200 светлинни инсталации..

публикувано на 05.11.24 в 17:44

Мъжкото емоционално здраве във фотоизложбата "Чуй гласа ми"

Фотоизложбата "Чуй гласа ми" за трета поредна година се утвърждава като символ на счупените стереотипи и доказва, че мъжете могат да бъдат най-силни, когато приемат своята уязвимост. Тя прави темата за мъжкото емоционално здраве по-достъпна през изкуството. Пред обектива на фотографа Павел Червенков застават осем мъже, които позволяват да се надникне..

публикувано на 05.11.24 в 17:38

Връчиха 10-ите Литературни награди "Перото"

"Приемането на българската литература от страна на читателите се промени. В момента най-търсените и четени книги са на български автори", коментира в "Артефир" идейният вдъхновител на Литературните награди "Перото" Светлозар Желев, а членът на журито на конкурса Оля Стоянова допълни: "Българската литература е в много добро състояние. Много се пише и..

публикувано на 05.11.24 в 16:43

Етнографското кино в интересни времена

На осми ноември в София се открива петото българско издание на Международния фестивал за етнографско кино "ОКО" . Негов основател е Тетяна Станева – бесарабска българка, фолклористка и самата тя режисьорка. Всяка година фестивалът се провежда в две държави – Украйна и България. В петте години на съществуването си Международния фестивал на..

публикувано на 05.11.24 в 14:15

"Ръцете, с които оцеляваме", докато следваме "Анархията на сърцето"

Крехък е светът, в който живеем, деликатен. Всеки ден ни напомня и за доброто, и за лошото, от което е направен. Всеки ден ни казва, че са ни нужни те, "Ръцете, с които оцеляваме". С тях светът може да бъде и малко съвършен, и със сигурност наследен. А след ръцете, идва място и за сърцето. За "Анархията на сърцето", където метафората царува, а..

публикувано на 05.11.24 в 09:25