Сценаристите у нас излязоха на протест пред Народното събрание, за да изразят недоволството си от условията на работа и предпоставките за създаване на най-важния елемент от всяка една филмова продукция – сценария. С това те поставиха началото на битката си за колективни договори, справедливо възнаграждение и спазване на европейските практики.
Протестът се проведе на 14 юни, който е обявен за световен ден на солидарност с американските сценаристи, стачкуващи вече повече от 40 дни срещу студията и платформите с искания именно за справедливи договори и възнаграждения. На този ден гилдиите на сценаристите в целия свят подготвиха различни събития, с които да покажат подкрепата си към стачката и да дадат гласност на проблемите си. Затова и Българската асоциация на филмовите, телевизионни и радиосценаристи, като член на Федерацията на европейските сценаристи, последва примера.
И макар българските сценаристи да са солидарни с колегите си в чужбина, битката им всъщност е за съвсем базови неща в България, които не могат да се постигнат индивидуално. У нас няма нито един сценарист, оператор или режисьор, който да е получил някога компенсация от частните национални телевизии за многократното излъчване на създадените от него произведения. Неслучайно в протестните действия на сценаристите се открива желание да се преборят с незачитането на автора, от който зависи всичко, като се сложи край на порочната практика.
Проф. Станислав Семерджиев, председател на БАФТРС, а и ректор на НАТФИЗ, гостува в "Кино с думи“, за да коментира ситуацията.
"Не просто трябва да се отчитат авторски права – обясни той. – Става дума и за това тези отчисления да са съразмерни.“
Оказва се, че в много от случаите независимите продуценти у нас правят опит да се премине към вариант за еднократно отчисляване на авторските права. В световен мащаб от всяко излъчване на филм или сериал сценаристите получават процент за свършената от тях работа.
"Вторият фактор, който е много важен – допълни проф. Семерджиев, – това е правото на колективно договаряне. В България в момента всеки е оставен да се спасява сам. Всяка коза за свой крак, както се казва. За съжаление, Министерството на културата – при всички опити да бъде помолено да стане медиатор между телевизиите и продуцентите, от една страна, и авторите, от друга – по никакъв начин не е реагирало.“
Вече почти няма държава в ЕС, в която да не се прави колективно договаряне – да има предварително заложени минимални ставки, които всеки продуцент и всяка телевизия са длъжни да изпълняват.
Индивидуалното договаряне, което е обичайна практика у нас, се явява като огромен бич за целия процес на авторство, защото – както казва проф. Станислав Семерджиев – силата на автора спрямо тази на продуцента, независимо дали става дума за кино или телевизионна компания, е минимална. Човек не може сам да преговаря и да се бори с дадена институция. Авторът е поставен в положение да се съгласява на тези условия, които се явяват чиста експлоатация.
От Българската асоциация на филмовите, телевизионни и радиосценаристи са на мнение, че няма как културата и филмовата индустрия да се развива, ако държавата стои встрани и защитава бизнес интереси. Сценаристите настояват депутатите да се запознаят с предложенията им, а Министерството на културата да проведе преговори за колективни договори и да се ангажира с краен срок за подписването им.
В близките седмици предстои и приемането ЗИД на Закона за авторското право и сродните му права, който трябва да транспонира Директиви 2019/789 и 2019/790 на ЕК. Текстовете, закъснели с повече от година заради политическата ситуация, в която се намира страната ни, и които би трябвало да гарантират правата на авторите, отново обаче са в техен ущърб и откровено защитават телевизиите. Това поне открива БАФТРС в подготвените от МК и гласувани от МС промени. В проектопоправките на закона има и спорни моменти, свързвани с препредаването, които директно погазват Директива 2019/789.
"Според мен депутатите, когато се запознаят със същността на проблема, ще се съгласят с нас – каза още проф. Семерджиев. – Ако ние имаме наистина поне някакъв кратък период на относително затишие от политически характер, аз се надявам, че законът ще бъде коригиран в тези точки, които засягат правата на авторите, и ще бъде наистина изпълняван. Защото един закон може и да е много добър, но ако той не се изпълнява или пък още по-лошо – дори и да има правилник, който да прилага закона, няма контрол върху това как се изпълнява – нещата не вървят.“
Исканията на сценаристите у нас са подкрепени както от БАФТРС, така и от Асоциацията на филмовите продуценти, Асоциацията на телевизионните продуценти, Сдружението на филмовите и телевизионни режисьори, Асоциацията на българските оператори и Филмаутор.
А повече за уважението към авторския труд у нас, за историята на гилдията на американските сценаристи и за това защо трябва да намерим начин да съществуваме заедно с изкуствения интелект, който също се явява някаква причина за протест – чуйте от проф. Станислав Семерджиев в звуковия файл.
Голямата част от творчеството на забележителния поет, преводач и драматург Стефан Гечев не е издавано до 1990 година. Повод за забраната е публикуваната през 1967 година негова стихосбирка " Бележник " с редактор Блага Димитрова и обвиненията след това към автора в сюрреализъм и дадаизъм, в отглас от съмнителни образци. Разгромяващи статии..
В самия край на годината Едвин Сугарев отбеляза своята 70-годишнина с премиерата на новата си стихосбирка "Тезей в лабиринта". В Американския център на Столична библиотека се състоя литературно четене и представяне на книгата в присъствието на приятели и колеги на поета, критика, публициста, политика. За музикалната среда се погрижиха Йоан и..
На 2 януари, рождената дата на писателя Айзък Азимов, отбелязваме Деня на научната фантастика . За завръщането на жанра в настоящето и бъдещето, за съвременните утопии и антиутопии в "Нашият ден" разговаряме с Александър Попов , преподавател в СУ и познавач на научната фантастика. Утопията е важна част от социалните и литературни..
На всичко сме готови за всепоглъщащата, силна в метафизичните и митичните си измерения любов – смята Дарин Ангелов – защото тя, любовта, е най-великото чувство. Чувство, свързано колкото с живота, толкова и със смъртта. Все пак чрез любов се създава човекът, от любов и умира. А ние, зрителите, сме го гледали как създава изобилие от персонажи на..
Изпратихме вероятно най-успешната година за българската литература. Съвременните български писатели живеят сред богатство от жанрове, стилове и езици, а талантът им все по-рядко се сблъсква с непреодолими граници. Кои бяха интересните събития, литературните акценти, новите заглавия, които затвърдиха присъствието на българските автори върху..
Традиционният и чакан от публиката Празничен новогодишен концерт отново ще се проведе в първия ден от новата година в зала 1 на НДК, от 19.30 часа. На..
Интервюто с Манол Глишев в рубриката "Темите на деня" очертава интересна перспектива върху връзката между личните и обществени преживявания, както и как..
В първия ден на годината от 23 ч. "Джаз+" ни връща във вечерта на концерта на Торд Густавсен в столичната зала "България". Само тук публикуваме пълния запис..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg