Сценаристите у нас излязоха на протест пред Народното събрание, за да изразят недоволството си от условията на работа и предпоставките за създаване на най-важния елемент от всяка една филмова продукция – сценария. С това те поставиха началото на битката си за колективни договори, справедливо възнаграждение и спазване на европейските практики.
Протестът се проведе на 14 юни, който е обявен за световен ден на солидарност с американските сценаристи, стачкуващи вече повече от 40 дни срещу студията и платформите с искания именно за справедливи договори и възнаграждения. На този ден гилдиите на сценаристите в целия свят подготвиха различни събития, с които да покажат подкрепата си към стачката и да дадат гласност на проблемите си. Затова и Българската асоциация на филмовите, телевизионни и радиосценаристи, като член на Федерацията на европейските сценаристи, последва примера.
И макар българските сценаристи да са солидарни с колегите си в чужбина, битката им всъщност е за съвсем базови неща в България, които не могат да се постигнат индивидуално. У нас няма нито един сценарист, оператор или режисьор, който да е получил някога компенсация от частните национални телевизии за многократното излъчване на създадените от него произведения. Неслучайно в протестните действия на сценаристите се открива желание да се преборят с незачитането на автора, от който зависи всичко, като се сложи край на порочната практика.
Проф. Станислав Семерджиев, председател на БАФТРС, а и ректор на НАТФИЗ, гостува в "Кино с думи“, за да коментира ситуацията.
"Не просто трябва да се отчитат авторски права – обясни той. – Става дума и за това тези отчисления да са съразмерни.“
Оказва се, че в много от случаите независимите продуценти у нас правят опит да се премине към вариант за еднократно отчисляване на авторските права. В световен мащаб от всяко излъчване на филм или сериал сценаристите получават процент за свършената от тях работа.
"Вторият фактор, който е много важен – допълни проф. Семерджиев, – това е правото на колективно договаряне. В България в момента всеки е оставен да се спасява сам. Всяка коза за свой крак, както се казва. За съжаление, Министерството на културата – при всички опити да бъде помолено да стане медиатор между телевизиите и продуцентите, от една страна, и авторите, от друга – по никакъв начин не е реагирало.“
Вече почти няма държава в ЕС, в която да не се прави колективно договаряне – да има предварително заложени минимални ставки, които всеки продуцент и всяка телевизия са длъжни да изпълняват.
Индивидуалното договаряне, което е обичайна практика у нас, се явява като огромен бич за целия процес на авторство, защото – както казва проф. Станислав Семерджиев – силата на автора спрямо тази на продуцента, независимо дали става дума за кино или телевизионна компания, е минимална. Човек не може сам да преговаря и да се бори с дадена институция. Авторът е поставен в положение да се съгласява на тези условия, които се явяват чиста експлоатация.
От Българската асоциация на филмовите, телевизионни и радиосценаристи са на мнение, че няма как културата и филмовата индустрия да се развива, ако държавата стои встрани и защитава бизнес интереси. Сценаристите настояват депутатите да се запознаят с предложенията им, а Министерството на културата да проведе преговори за колективни договори и да се ангажира с краен срок за подписването им.
В близките седмици предстои и приемането ЗИД на Закона за авторското право и сродните му права, който трябва да транспонира Директиви 2019/789 и 2019/790 на ЕК. Текстовете, закъснели с повече от година заради политическата ситуация, в която се намира страната ни, и които би трябвало да гарантират правата на авторите, отново обаче са в техен ущърб и откровено защитават телевизиите. Това поне открива БАФТРС в подготвените от МК и гласувани от МС промени. В проектопоправките на закона има и спорни моменти, свързвани с препредаването, които директно погазват Директива 2019/789.
"Според мен депутатите, когато се запознаят със същността на проблема, ще се съгласят с нас – каза още проф. Семерджиев. – Ако ние имаме наистина поне някакъв кратък период на относително затишие от политически характер, аз се надявам, че законът ще бъде коригиран в тези точки, които засягат правата на авторите, и ще бъде наистина изпълняван. Защото един закон може и да е много добър, но ако той не се изпълнява или пък още по-лошо – дори и да има правилник, който да прилага закона, няма контрол върху това как се изпълнява – нещата не вървят.“
Исканията на сценаристите у нас са подкрепени както от БАФТРС, така и от Асоциацията на филмовите продуценти, Асоциацията на телевизионните продуценти, Сдружението на филмовите и телевизионни режисьори, Асоциацията на българските оператори и Филмаутор.
А повече за уважението към авторския труд у нас, за историята на гилдията на американските сценаристи и за това защо трябва да намерим начин да съществуваме заедно с изкуствения интелект, който също се явява някаква причина за протест – чуйте от проф. Станислав Семерджиев в звуковия файл.
Големият български поет Ани Илков, една от значимите фигури в съвременната българска култура издаде книга със събрани стихотворения под заглавие "Бързо насън". Сборникът включва произведения от периода 1989 - 2022 година. Премиерата се състоя в клуб "Писмена" на НБКМ в присъствието на знакови личности от културния ни живот, колеги, приятели,..
Първият превод на български на шедьовъра " МАУС " на Арт Спигелман беше представен в One Book Bookstore. "Баща ми кърви история" и "Тук започнаха мъките ми" са двете части на книгата. Тя е наградена с "Пулицър" и дава начало на термина "графичен роман". Както пишат издателите, историята разказва за "Владек Спигелман, евреин, оцелял в..
Фотографията има силата да разкрива истории без думи или текст, запечатвайки моменти, които иначе биха останали забравени или неизказани поради едни или други социални и политически причини. Такъв е случаят с документалния разказ на Гаро Кешишян, започнат преди повече от 40 години. Една негова фотографска серия се превръща в машина на времето към малко..
"Нашият ден" насочва вниманието на своите слушатели към програмата на Българския културен институт в Берлин в началото на 2025 година – разговор с директора на Института Борислав Петранов . Тази вечер предстои в Берлин да бъде представена книгата на Кристина Патрашкова "Въпреки всичко: Българските писатели в годините на цензурата"...
С Мила Искренова , гост в "Нашият ден", разговаряме за танца, българската културна сцена и темите, които я вълнуват. Повод за разговора е 65-годишнината на водещия хореограф в съвременния танц, един от посланиците на културата в инициативата на БНР. Освен хореограф на известни български танцови групи, Искренова е и автор на книгите "Радостта..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова..
Преподавателката по български език и литература в Университета в Гент д-р Миглена Дикова-Миланова и нейните студенти, които изучават български език,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg