За втори път столичната галерия "Нюанс" представя изложба на живеещия между Париж и София художник Николай Панайотов. В изложените платна, обединени под заглавието "Те", ще срещнете познатата за художника провокация към зрителя сам да открие в символите и различните асоциации смисъла на това, което вижда. Този път художникът ни изненадва със сюрреалистични платна, които са направени в маслена техника с наситени цветове и са по-силуетни.
В платната преобладават цветни сюрреалистични женски и мъжки глави, придружени понякога от животни, риби, анималистични създания, напомнящи ни малко Салвадор Дали. Но във всяка от картините може да се открие характерния за Николай Панайотов почерк, носещ сигналите на неговото детство в Багдад, на междуречието на Месопотамия, на любимите му архаично християнство, куатро-чентото или стрийт арта в неговия чисто спонтанен, протестен, директен начин на изказване. Тези цветни красиви чудовища, идващи от вътрешния свят на художника, от които той черпи вдъхновение, всъщност представляват трансформираната в изкуството му красива чудовищност и ужас на времето, в което живеем.
Този път Панайотов се фиксира в рисуването на очи, един поглед, който ни гледа почти от всяка негова картина. Очите са уголемени, като мишени кръгове, които ни гледат и ние ги гледаме и това е резултат на една естествена необходимост от общуване и споделяне.
Почти всяка изложба на Николай Панайотов е съпътствана и от негов текст към нея. Този път това е текста към изложбата "Те":
"Те се събуждат по време на съня му, излизат от черупките на препълнения му череп и пълзят замислени, щастливи и блестящо тревожни.
Те се комбинират в подобни на него форми, но и крадат от други флорални и анимални създания добавки и разклонения, за да изглеждат по-достоверни.
Те нямат време и място за раждане, не се интересуват от изискванията на деня или пазара на потреблението, какви са им предназначенията е случайна закономерност.
Те наподобяват полудяването в резултат на рационалната научност, стремяща се да го замести и поеме предназначението му, страховито усмихнати в предстояща неизвестност.
Те са създадени изкуствено интелектуално на ръба на дългите му експерименти да търси в себе си различното и отчаяно да открива същото.
Те се готвят да го носят на главите си и да се блъскат в други глави, провокирайки въпроси и раздаващи отговори от слънчеви цветове в закръглени форми.
Те са щастливи и опасни в намеренията си да изтрият всичко до тук, като се върнат в пещерите и по стените на земята да започнат нови образни безобразия.
Те са тези, които ще му свършат несвършените заблуди, за да го изведат в съвършено безсмислие."
Експозицията с куратор Христина Бобокова се откри на 20 юни и може да бъде видяна в галерия "Нюанс" до 16 юли. Чуйте повече за изложбата в интервюто с Николай Панайотов.
В рубриката "Архивите са живи", обръщаме поглед към един от най-ярките символи на българската литература – Пейо Яворов. На днешния ден по нов стил, преди 147 години, се ражда Пейо Тотев Крачолов, оставил своята незаличима следа в българската културна история под псевдонима Пейо Яворов. Поезията на Яворов е уникална и неповторима, с дълбока..
"Женските лица на историята" е сборник в чест на проф. Красимира Даскалова – виден български учен, едно от емблематичните лица на Философския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски". Близо 30 години проф. Даскалова работи и съдейства за академичното институциализиране у нас на две изследователски полета – интердисциплинарни и свързани/пресичащи се по между..
Иля Пепеланов е новият директор на Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас. Актьорът пое ръководството на театъра в края на миналата година след спечелен конкурс в Министерството на културата, в конкуренцията на още четирима кандидати. Директорският пост беше освободен преждевременно през февруари 2024 година, когато почина..
Едно от най-новите заглавия в юбилейния 60-и сезон на Театър 199 "Валентин Стойчев" е спектакълът "Морето след теб" от Яна Борисова. Пиесата се поставя за първи път на сцена, а неин режисьор е Марий Росен. Според Марий Росен тази пиеса може да се прочете и като романтична комедия. Тя обединява най-различни пластове – постмодернизъм, съвременно..
Лъчезар Лисицов , журналсит от "Клуб Z", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" какво е да си парламентарен репортер днес. "Повечето..
В рубриката "Въпреки мрежата" гостува Антоанета Василева , член на екипа на асоциация "Родители" и координатор на Националния център за безопасен..
В началото на декември в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел се състоя очакваната световна премиера на "Фани и Александър" – опера, създадена от шведския..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg