Започнах този епизод от радиоенциклопедията "Евреи и българи – историята на едно съвместно живеене" с думите на о.з. полковник Йосиф Илел, военен историк и през 2001 година, когато говорих с него, директор на Еврейския исторически музей. Разговорът с Йосиф Илел е част от предаването "Етноси", посветено на 3 март, което се пази във фонда на БНР. Разказът на полковник Илел ще присъства в нашата история, която съм нарекла "С България в сърцето". Той разказва с патос и вълнение за българските воини от еврейски произход, участвали във всички войни, които води България и за тези, които загиват като герои на бойните полета. Предстои ни да навлезем и в пъстротата на еврейския квартал от предосвобожденска и следосвобожденска София. Шумът е навсякъде, магазините са отворени, купувачите са много и пазарлъкът върви. Малко отстрани са насядали старците, които прекрасно е описал П.Ю. Тодоров, като същи камъни, които всичко знаят, през всичко са преминали, на нищо не се учудват, мъдростта е с тях и заради това имат правото да се забавляват, гледайки как новите поколения вървят по техния път или си проправят нов.
Ще стане дума и за това как се развива еврейската общност, защото има благоприятна почва за това. Увеличават се училищата, детските градини, социалните центрове и благотворителността, разбира се. Ще научим как във времето общността напуска границите на еврейския квартал и става равноправна част от големия и шумен град и държава. В София се строи най- голямата синагога на Балканите. Защо? Та нали еврейският народ предпочита да държи свещените книги близко до себе си, та когато започнат гоненията срещу него да тръгне веднага, за друго, по-спокойно място. Какво ни казва общността, която строи със собствени средства и дарения тази импозантна сграда? Казва: "Ние сме спокойни и сигурни на тази земя и знаем, че можем да заявим своето място в България, издигайки за векове напред този молитвен дом." На 9 септември 1909 година, когато синагогата се освещава, всички магазини в София са затворени, а софиянци, без значение от вяра и етническа принадлежност, празнуват заедно със своите съграждани-евреи. Иванка Гезенко, експерт в Държавна агенция "Архиви", ни разказва и тази история.
Някои смятат за прекалено себелюбие да си издигнеш музей и паметник приживе, но на родния си остров Мадейра Кристиано Роналдо има статут на божество и може да прави каквото си иска. А и световната статистика показва, че към 14 април 2024 г. той е играчът с най-много официални голове в историята на футбола – 900. Също така е рекордьор по отбелязани..
На фона на политическите събития – вътрешни и външни, не между другото, но и не без особено внимание, минаха няколко също важни новини – за жени, жертви на домашно насилие. Едната вече не е между живите. "Никога не е за последен път!" – това е убеждението на психолозите, които помагат на жени, жертви на домашно насилие. То се е формирало след..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф. Лучия Антонова, директорка на Института за български език към БАН, ръководители и членове на секциите в Института, проф. Веселка Желязкова, директорка на Кирило-Методиевския научен център при БАН,..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите на "Време за наука" с един нов медикамент – селективно противовирусно средство, което вероятно ще изиграе ключова роля в световната борба със СПИН. Медикаментите срещу HIV инфекцията се..
Ивайло Петров е млад и много деен човек, носител на много награди и отличия, включително и на именната стипендия "Джон Атанасов" на фондация "Еврика". Защо обаче определям Ивайло Петров като много деен човек? Защото дори в момента той завършва две магистратури – една в Техническия университет във Варна, но в същото време учи магистратура и в..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
