Започнах този епизод от радиоенциклопедията "Евреи и българи – историята на едно съвместно живеене" с думите на о.з. полковник Йосиф Илел, военен историк и през 2001 година, когато говорих с него, директор на Еврейския исторически музей. Разговорът с Йосиф Илел е част от предаването "Етноси", посветено на 3 март, което се пази във фонда на БНР. Разказът на полковник Илел ще присъства в нашата история, която съм нарекла "С България в сърцето". Той разказва с патос и вълнение за българските воини от еврейски произход, участвали във всички войни, които води България и за тези, които загиват като герои на бойните полета. Предстои ни да навлезем и в пъстротата на еврейския квартал от предосвобожденска и следосвобожденска София. Шумът е навсякъде, магазините са отворени, купувачите са много и пазарлъкът върви. Малко отстрани са насядали старците, които прекрасно е описал П.Ю. Тодоров, като същи камъни, които всичко знаят, през всичко са преминали, на нищо не се учудват, мъдростта е с тях и заради това имат правото да се забавляват, гледайки как новите поколения вървят по техния път или си проправят нов.
Ще стане дума и за това как се развива еврейската общност, защото има благоприятна почва за това. Увеличават се училищата, детските градини, социалните центрове и благотворителността, разбира се. Ще научим как във времето общността напуска границите на еврейския квартал и става равноправна част от големия и шумен град и държава. В София се строи най- голямата синагога на Балканите. Защо? Та нали еврейският народ предпочита да държи свещените книги близко до себе си, та когато започнат гоненията срещу него да тръгне веднага, за друго, по-спокойно място. Какво ни казва общността, която строи със собствени средства и дарения тази импозантна сграда? Казва: "Ние сме спокойни и сигурни на тази земя и знаем, че можем да заявим своето място в България, издигайки за векове напред този молитвен дом." На 9 септември 1909 година, когато синагогата се освещава, всички магазини в София са затворени, а софиянци, без значение от вяра и етническа принадлежност, празнуват заедно със своите съграждани-евреи. Иванка Гезенко, експерт в Държавна агенция "Архиви", ни разказва и тази история.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
