Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кафка и философията: Размишления върху съвременността и литературата

| обновено на 06.07.23 в 11:55
Снимка: Christie's, Уикипедия

Във вчерашния ден се проведе поредната дискусия в рамките на поредицата “Философски вечери“, организирана от “Гьоте Институт“. Литературоведът д-р Богдана Паскалева разговаря с проф. Стилиян Йотов, Александър Кьосев и доц. Петър Горанов от Софийския университет. Основната цел на събитието беше да се изследва начинът, по който Кафка, въпреки че е литературен автор, задълбочено влияе върху философите, както и да се направи кратък преглед на различни философски интерпретации на неговите произведения. Специално беше отбелязан въпросът за четенето на Кафка като литература.

Във връзка с това д-р Паскалева посочи две основни теми, които свързват Кафка със съвремието ни. Първият въпрос, който предизвика интереса на всички присъстващи, е как този “странен и кошмарен свят“, който Кафка ни представя, наистина отразява опита ни – опита на съвременния човек.

Това включва преживяванията на страх, подозрение и абсурд, “усещането, че живеем в един абсурден свят“, в който не разбираме какво се случва и не сме наясно със силите, които управляват събитията в живота ни.

Въпросът, който се поставя, е как една литература може да бъде радикално нереалистична, но в същото време да бъде изключително реалистична, тъй като пресъздава един аспект от нашето съвремие - усещането за света и в света, което не може да бъде предадено реалистично. Това е една от най-големите загадки на Кафка - как той постига това чисто литературно.

Богдана Паскалева

Интересът към Кафка произтича от факта, че той създава литературен свят, който, въпреки своята нереалистичност, успява да отрази нашите вътрешни преживявания и състояния. Това е свят, в който сме загубили контрола, свят на бюрокрацията и самоотчуждение, където преследването и изолацията са част от ежедневието ни. Кафка предава един изкривен образ на реалността, но в същото време успява да задълбочи нашето разбиране за нея.

Втората тема, засегната от д-р Паскалева, е въпросът за прочитането на Кафка като литература. Това е съществен аспект, тъй като Кафка не е просто философ, а литературен творец, който изразява своите идеи през прозата си. Неговите произведения са преплетени със символика и метафори, които показват по-широки идеи и философски концепции.

В заключение, Кафка ни предоставя възможност да проникнем в тъмните уголеми на човешката психика и да се зададем въпроси за смисъла на живота, абсурдността на съществуването и взаимоотношенията в обществото. В тази светлина Кафка остава актуален и вдъхновяващ за съвременната ни философска и литературна общност.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Възможен ли е бракът между различни конфесии?

Бракът между представители на различни християнски деноминации може да бъде предизвикателен, но не е невъзможен. Днес ще ви покажем това. Как различията в религиозните празници и обичаи могат да бъдат преодолени чрез взаимно уважение и разбиране?  Когато партньорите говорят открито за своите религиозни убеждения и очаквания, се избягват недоразумения..

обновено на 16.09.25 в 16:19
Константин Веселинов

Рисковете в дигитална среда – как да предпазим децата

Във "Време за наука" насочваме внимание към темата за киберсигурността на тийнейджърите. Как да помогнем на юношите, които често знаят повече от нас за онлайн пространството, да се предпазят от рискове – питаме Константин Веселинов , основател и управляващ директор на CENTIO, компания с над 20-годишна история, фокусирана върху киберсигурността...

публикувано на 16.09.25 в 11:33

Пътят на българската реч зад граница – от неделното училище до матуритетен език

Учебната година започна и за 405 български неделни училища по света, според статистиката на МОН.   Какъв е пътят към утвърждаването на българския език като част от образователните системи на други държави и към приемането му за матуритетен? Как могат да си сътрудничат лекторите по български език в чуждестранните университети и учителите в..

публикувано на 16.09.25 в 09:43

Ново изследване на ИПИ: Зрелостниците в 200 български училища са с успех под "Среден 3"

"Образование без цел" – така е озаглавено новото изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ). То показва резултатите на средните училища в страната с фокус върху най-слабо представящите се. Зорница Славова от ИПИ коментира в "Нашият ден" събраните данни. Славова заявява: "Видяхме примери на образование, което е без цел и като..

публикувано на 15.09.25 в 12:33
Давид Кюранов

Давид Кюранов: Диалогът за образованието е диалог за бъдещето

Защо протестират родителите срещу идеята за въвеждане на предмета "Добродетели и религии" и как гледат на предлаганите от МОН промени в началния час на учебния ден, забраната на мобилни телефони в училище и идеята за включване на природните науки в матурата след 7 клас – разговор в "Нашият ден" с Давид Кюранов от Асоциация "Родители"...

публикувано на 15.09.25 в 11:15