Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Ви" като филмово ретро бъдеще

Късометражният филм на режисьора Деян Цвятков може да бъде гледан в сайта на Кинематограф.БГ

4
Снимка: kinematograf.bg

Независимо от света и неговото развитие човек винаги търси начин да си направи живота по-лесен. Затова и технологиите, които ни плашат понякога, често се оказват най-добрия ни приятел, стане ли дума за удобство. Те могат да вършат всичко вместо нас, само хора не могат да бъдат. Но не е и нужно, изглежда, защото достатъчно добре се възползват от човешките ни възможности, които нерядко са и наши слабости.

Точно ние, хората, сме способни да пренебрегнем всеки сигнал за некачествено функциониращи взаимоотношения, изградени на метаудоволствия, защото се опияняваме от илюзията за комфорт. Така една реалност, която ни предлага да работим, докато спим, би ни прозвучала апетитно. Не се занимаваш с досадни задачи и колеги, не попълваш документи и не водиш ненужни разговори, не си хабиш нервите и усилията за другите, просто спиш и ти плащат за това. Тази реалност обаче е всичко друго, но не и действителност. Докато спиш и отдаваш времето си на някой друг, в случая на машина, тя предизвиква емоциите ти, за да се захрани, и по този начин и да напълни нечий друг джоб.

"Ви" е филм, който по прецизен начин припомня защо хората не бива да се превръщат в стока. Нищо че са част от време, в което именно човешкото съзнание гради материален свят.

Късометражната история на Деян Цвятков беше отличена като най-добрия филм на Berlin Sci-Fi Filmfest през 2021 година, и то сред 70 научно-фантастични филма от 27 държави в различни категории, неслучайно. Филмът ни пуска в ретро-футуристичния си свят, за да ни каже, че винаги вървим напред към миналото си, макар и технологично да правим пробив, непосилен и за своевременните интелигентни системи. Да живеем с мисълта, че само ние днес изпадаме в дилемата ще ни измести ли изкуственият интелект, или не – само показва абсурдността в желанието ни да сме по-големи от тези преди нас и да сме истинските носители на промяната.

Деян Цвятков (вдясно) получава наградата от директора на фестивала Антъни Стрегер
"Ви" пренася зрителите в едно ретро бъдеще, където образът на това, което ни очаква, е представен именно през очите на миналото. В него реалността е диктувана от стари машини, които постигат революция в технологичния си напредък. За тези устройства са вързани хора, които изживяват големите си кошмари, за да образуват мозъчна активност, която да бъде трансформирана в енергия, захранваща цялата централната система. Това, разбира се, гарантира на компанията производствен капацитет без аналог. Защото "твоят сън е нашата сила".

Какво ако наистина можем да живеем в дигитален кошмар, който да бъде самата ни реалност в рамките на работния ден? Бихме ли допуснали технологията достатъчно близо до вътрешния си свят, че да дигитализираме човешката душа? Тя въобще би ли могла да бъде дигитализирана, или само тя ще ни остане, за да ни завръща към сетивата ни и към онова, което ни държи в едно истинско общуване? Възможно ли е във виртуалното да срещнем най-реалното – любовта, и как бихме се справили с нея?

Във футуристичния филм на Деян Цвятков всички тези въпроси са допустими, защото компютърната система, за която разказва, позволява на хората да съществуват, докато емоциите им работят за друг. Всичко обаче се променя, или напротив – остава си същото, когато създателят на "Ви", Виктор, на когото е и кръстена непознатата до този момент система, среща случайно Лора в изкуствено генерирания от него кошмар.

Виктор изгражда софтуера и непрестанно претворява съновната реалност, но за разлика от хората, вързани за машините, които на края на работния ден забравят всичко, той помни. Най-вече Лора и невъзможността си да бъде с нея.

Деян Цвятков по време на снимките на „Ви“
Дистопична любов, липса на истинско общуване и напомняне за нуждата от завръщане към него, въпросът за избора между човека и машината, между съня и реалността, животът във вечно ретро бъдеще – това ни предлага "Ви". Десет минути, които повдигат въпроси, но и ни казват, че трябва да бъдем оптимисти, защото технологиите всъщност са инструмент в нашите ръце, а обратното може да бъде валидно само във филмов сюжет. Вариантите зависят единствено от нас.

Във "Ви" участват Йордан Ръсин в ролята на Виктор, Костадинка Аратлъкова, която играе Лора, Иво Аръков като Тони, шефа на компанията, и Ириней Константинов. Оператор е Димитър Тенев, визуалните ефекти са работа на Валентин Серафимов, а сценарият е на режисьора Деян Цвятков.

Филмът можете да гледате в сайта на Кинематограф.БГ, а подробностите – да чуйте в звуковия файл.

Снимки: kinematograf.bg, Яна Тодорова, личен архив на Деян Цвятков
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Руми Коцева пее коледни класики на български език

Руми Коцева пее коледни класики в свой превод в концерта "Вечните коледни песни на български език". Гост-солисти са вокалистите Васил Петров и Никола Попов, а гост-музиканти – Цветан Недялков – китара, Кристиан Илиев – пиано, и Ивайло Звездомиров – бас.  Обещанието за по-добро бъдеще, което празниците носят в себе си, ще бъде подчертано от Детския..

публикувано на 04.12.24 в 08:45
Мария Столарова - автопротрет

"Отстоявана естетика" за 100-годишнината на художничката Мария Столарова

През 2025 г. се навършват 100 години от рождението на Мария Столарова (1925 – 2016) – една от ученичките на Дечко Узунов. По този повод галерия "Дечко Узунов", филиал на Софийската градска художествена галерия, представя експозиция с живописни платна, обхващащи както ранни нейни творби, така и емблематични произведения от по-късни периоди. Изложбата..

публикувано на 03.12.24 в 17:40
проф. Любомир Стойков

"Tрансформации на красотата" в изложбата на Юрий Ковачев

Самостоятелната изложба на художника Юрий Ковачев "Трансформации на красотата" се открива на 3 декември в столичната галерия "Милениум". В експозицията са включени 51 творби, сред които пейзажи, картини на стара София, натюрморти, балерини и планини, нарисувани с маслени бои на платно. Изкуствоведът проф. Любомир Стойков коментира: "Авторът се..

публикувано на 03.12.24 в 16:35

"Апокриф" с 30-о юбилейно изиграване

Представлението "Апокриф" на театрална работилница "Сфумато" задава въпроси за живота между този и онзи свят, за срама, за битката между доброто и злото. Текстовете са по адаптации на Иван Добчев и Маргарита Младенова и поставят в контекста "наивистични сънища за живота на човека между небето и земята сънувач." Повече за представлението, което ще има..

публикувано на 03.12.24 в 12:15
Людмил Станчев, Емил Янев, проф. Георги Гунев (от ляво надясно)

Към бреговете на свободата

В епизод 564 "Трамвай по желание" прави реверанс към музата на историята Клио и среща своята публика с една от легендите на българския исторически корпус проф. Георги Гунев. Георги Гунев е завършил история в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е аспирант в Института за международни отношения в Москва. 13 години е преподавател в Софийския университет. От..

публикувано на 03.12.24 в 11:38