Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Ви" като филмово ретро бъдеще

Късометражният филм на режисьора Деян Цвятков може да бъде гледан в сайта на Кинематограф.БГ

4
Снимка: kinematograf.bg

Независимо от света и неговото развитие човек винаги търси начин да си направи живота по-лесен. Затова и технологиите, които ни плашат понякога, често се оказват най-добрия ни приятел, стане ли дума за удобство. Те могат да вършат всичко вместо нас, само хора не могат да бъдат. Но не е и нужно, изглежда, защото достатъчно добре се възползват от човешките ни възможности, които нерядко са и наши слабости.

Точно ние, хората, сме способни да пренебрегнем всеки сигнал за некачествено функциониращи взаимоотношения, изградени на метаудоволствия, защото се опияняваме от илюзията за комфорт. Така една реалност, която ни предлага да работим, докато спим, би ни прозвучала апетитно. Не се занимаваш с досадни задачи и колеги, не попълваш документи и не водиш ненужни разговори, не си хабиш нервите и усилията за другите, просто спиш и ти плащат за това. Тази реалност обаче е всичко друго, но не и действителност. Докато спиш и отдаваш времето си на някой друг, в случая на машина, тя предизвиква емоциите ти, за да се захрани, и по този начин и да напълни нечий друг джоб.

"Ви" е филм, който по прецизен начин припомня защо хората не бива да се превръщат в стока. Нищо че са част от време, в което именно човешкото съзнание гради материален свят.

Късометражната история на Деян Цвятков беше отличена като най-добрия филм на Berlin Sci-Fi Filmfest през 2021 година, и то сред 70 научно-фантастични филма от 27 държави в различни категории, неслучайно. Филмът ни пуска в ретро-футуристичния си свят, за да ни каже, че винаги вървим напред към миналото си, макар и технологично да правим пробив, непосилен и за своевременните интелигентни системи. Да живеем с мисълта, че само ние днес изпадаме в дилемата ще ни измести ли изкуственият интелект, или не – само показва абсурдността в желанието ни да сме по-големи от тези преди нас и да сме истинските носители на промяната.

Деян Цвятков (вдясно) получава наградата от директора на фестивала Антъни Стрегер
"Ви" пренася зрителите в едно ретро бъдеще, където образът на това, което ни очаква, е представен именно през очите на миналото. В него реалността е диктувана от стари машини, които постигат революция в технологичния си напредък. За тези устройства са вързани хора, които изживяват големите си кошмари, за да образуват мозъчна активност, която да бъде трансформирана в енергия, захранваща цялата централната система. Това, разбира се, гарантира на компанията производствен капацитет без аналог. Защото "твоят сън е нашата сила".

Какво ако наистина можем да живеем в дигитален кошмар, който да бъде самата ни реалност в рамките на работния ден? Бихме ли допуснали технологията достатъчно близо до вътрешния си свят, че да дигитализираме човешката душа? Тя въобще би ли могла да бъде дигитализирана, или само тя ще ни остане, за да ни завръща към сетивата ни и към онова, което ни държи в едно истинско общуване? Възможно ли е във виртуалното да срещнем най-реалното – любовта, и как бихме се справили с нея?

Във футуристичния филм на Деян Цвятков всички тези въпроси са допустими, защото компютърната система, за която разказва, позволява на хората да съществуват, докато емоциите им работят за друг. Всичко обаче се променя, или напротив – остава си същото, когато създателят на "Ви", Виктор, на когото е и кръстена непознатата до този момент система, среща случайно Лора в изкуствено генерирания от него кошмар.

Виктор изгражда софтуера и непрестанно претворява съновната реалност, но за разлика от хората, вързани за машините, които на края на работния ден забравят всичко, той помни. Най-вече Лора и невъзможността си да бъде с нея.

Деян Цвятков по време на снимките на „Ви“
Дистопична любов, липса на истинско общуване и напомняне за нуждата от завръщане към него, въпросът за избора между човека и машината, между съня и реалността, животът във вечно ретро бъдеще – това ни предлага "Ви". Десет минути, които повдигат въпроси, но и ни казват, че трябва да бъдем оптимисти, защото технологиите всъщност са инструмент в нашите ръце, а обратното може да бъде валидно само във филмов сюжет. Вариантите зависят единствено от нас.

Във "Ви" участват Йордан Ръсин в ролята на Виктор, Костадинка Аратлъкова, която играе Лора, Иво Аръков като Тони, шефа на компанията, и Ириней Константинов. Оператор е Димитър Тенев, визуалните ефекти са работа на Валентин Серафимов, а сценарият е на режисьора Деян Цвятков.

Филмът можете да гледате в сайта на Кинематограф.БГ, а подробностите – да чуйте в звуковия файл.

Снимки: kinematograf.bg, Яна Тодорова, личен архив на Деян Цвятков
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Изложба „Acqua alta“ – първи етаж

България и Венецианското биенале

Венецианското биенале и българските участия в него са тема на изложбата "Acqua alta" (куратори Светлана Куюмджиева и Пламен Петров) в галерия "Капана" в Пловдив. Изложбата е историческа, проследява с текстове, произведения и частични възстановки общо 11-те представяния на България в 130-годишната история на този най-стар и авторитетен форум за..

публикувано на 25.01.25 в 12:45

Думите и войната

"Когато започва война, думите стават излишни, нужни са действия", четем на корицата на "Речник на войната" – силна и трагична книга, разтърсваща, както самата война срещу Украйна. Тя е променила думите, променило се е значението им. Украинският поет Остап Сливински, съставител на "Речника" припомня в предговора си поетичния цикъл "Свят: наивни поеми",..

обновено на 25.01.25 в 09:25

Възстановиха "Лазарица" в режисьорския прочит на Крикор Азарян

Драматичният театър "Апостол Карамитев" в Димитровград възражда на сцена спектакъла "Лазарица" по прочутата пиеса на Йордан Радичков. На 27 януари зрителите ще могат да видят възстановена в оригиналния ѝ вид постановката, направена преди 20 години от проф. Крикор Азарян. "Целта ни е този текст на Радичков да го пренесем през времето, както..

публикувано на 25.01.25 в 09:10

Букет живописни стремежи

В епизод 573 "Трамвай по желание" среща своята публика със стремежите на три оригинални художнички – Дияна Йовчева, Силвина Бурджиева и Борислава Георгиева. Диана, Силвина и Борислава са артисти, обитаващи Независимото пространство за изкуство "Ателиетата" в Пловдив. Според техния разказ първоначално ги събира споделеното творческо пространство...

публикувано на 24.01.25 в 20:32

За Вселената на твореца – уроците на Рик Рубин

Издателят Любен Козарев представя в "Артефир" книгата "Творчеството: начинът да си" на известния американски продуцент Рик Рубин. Книга, насочена не само към музикантите, но към всички хора, които могат да се нарекат творци. По думите на Козарев за четящата българска публика заглавието вече е познато в оригинал. То вече е достъпно и..

публикувано на 24.01.25 в 15:44