Шиканирането като практика и стил

Даже и  да не бъдат приети остро разкритикуваните предложения за промени в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), направени от депутати от ГЕРБ, самата идея, загнездена в нечии глави, е вече скандал. Сред предложенията са всеки, който иска достъп до обществена информация, да се идентифицира и с ЕГН, както и да трябва да доказва правен интерес или "членство в местна общност", за да получи търсената информация. Предвижда се също първичната счетоводна документация да не се смята за обществена информация, а това на практика ще засекрети документи за плащания с публични средства, както и с такива от европейски фондове. Според адвокат Александър Кашъмов, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация": "Това е най-сериозният удар срещу правото на достъп до информация на българските граждани и срещу Закона, приет преди 23 години. Ако ЗДОИ бъде променен с внесените от ГЕРБ промени, България ще изпадне на последните места по международен рейтинг сред 136 национални закона, определени като закони за достъп до информация”. 

В "Мрежата" коментар прави разследващата журналистка от радио "Дарик- Бургас" Лалка Димитрова. Тя е носител на наградата "Червена линия: журналистика срещу корупцията" на АКФ за 2022 година.

Прикрит опит за налагане на цензура и ограничаване на базови права

"Такива промени ще засегнат както журналистите, на които им е работата да задават въпроси, кога удобни, кога – не, но и хората с активна гражданска позиция, които имат право да знаят как се изразходват публичните средства. На кого е нужно и защо трябва да се разваля един работещ закон? В крайна сметка това е единственият механизъм, по който гражданите могат да упражняват правата си, които са гарантирани и от Конституцията, и от международната общност Има много скандални моменти в тези предложения. ЕГН-тата например са чувствителни данни и по закон те подлежат на специфични условия на обработване. Кои ще са лицата, които ще съхраняват тези данни? А ако представя фалшиво ЕГН? Тогава би трябвало да се извърши проверка в МВР и какво следва от тук нататък? Снемане на пръстови отпечатъци, снимки в профил и анфас?"

Законът на гражданите

"Обърнете внимание на предложението  за промяна, в което се изисква да се доказва правен интерес или членство в местна общност, за да получи човек търсената информация. Как се тълкува това? По местоживеене? Или да кандидатстваме за жителство? В какъв периметър ще трябва да се ограничим? На местно, на общинско, на областно ниво? На какъв периметър от постоянния адрес ще е това и ще има ли възможност, ако се приемат тези промени, да получаваме информация за община Камено, например, която е на 10 км от Бургас или за община Сунгурларе, а там, уверявам ви, има какво да се проверява... И да предположим следната възможност, че бизнесменът Х, със съмнителен произход на средствата, а в Бургас такива не са рядко срещано явление, има, да речем, краен уклон към участие в организирана престъпна група за търговия с наркотици, рекет и изнудване или не дай си боже… и реши този бизнесмен да реинвестира събраните капитали или казано по просто, да изпере парите, и участва и спечели обществена поръчка за инфраструктурен проект или спечели финансиране в евро в областта на земеделието в Северозападна България, например. И аз като журналист, ако поискам да извърша проверка как се  изразходват тези публични средства, то какви са възможните варианти пред мен? Да се регистрирам, че живея във Видин ли? Или да помоля колега от Видин да подаде заявление за достъп до информация от мое име? Щафетно ли предлагат да работим? Как, като съм в Бургас, аз мога да докажа членство в местна общност? Според мен целта е да се ограничат действията на по-критичните журналисти от София, защото там излизат гранде скандалите. Но съгласете се, че в регионите има много важни теми, които тръгват именно от нас и стигат до национално ниво."

Челният сблъсък на регионалната журналистика

"Проблемът в Бургас какъв е? По официален или по неофициален път, кой както може, от институциите на местно ниво, успяваме  да се сдобием с  някаква информация. Проблемът при мен е, че най-често централите на институциите, към чиято работа проявявам интерес, а това са МВР, РИОСВ, Транспортното министерство, са  в София. Оттук ми казват да се обърна към София, защото в Бургас нямали право да дават информация и тук вече настъпва челният сблъсък, уверявам ви. Започваме една дълга епистоларна комуникация с пресцентрове в София. Аз например от месец чакам от "Гранична полиция" в столицата отговор за това с какви мотиви предсрочно са заличени наказанията на служителите, вярно символични, за нарушения на служебните задължения, след като през август миналата година автобус с мигранти уби на място двама полицаи в центъра на Бургас. Чакам. Има и друг проблем. В правото това се нарича "шиканиране". 

На въпрос отново към пресслужбата на МВР-София какво правят десетки изоставени автомобили в Странджа, защото моето разследване е установило, че това са коли, с които са превозвани мигранти и са зарязани насред гората. Та на въпроса извършено ли е с тях престъпление и защо, ако е така, те стоят в гората, а не на паркинга на съответното гранично полицейско управление, какъвто е законът, от МВР ми отговарят, че законът изисква те да са на паркинг на съответното гранично полицейско управление, ако с тях е извършено престъпление и дотук. Аз се обърнах  към Регионалната инспекция по опазване на околната среда, защото говорим и за замърсяване  на природен парк. Първите две коли, които видях, които са изоставени, са в около Болярово, община Ямбол. Оказва се, че за община Ямбол отговаря РИОСВ-Стара Загора, но оттам ми казаха да си изпратя въпросите в София. Добре, но ако трябва да доказвам членство в местна общност, как по този начин аз да извърша проверка? След тази цялата субординация и писане на писма се обърнах се към ловците в Бургас и те ми казаха къде в нашия бургаски край има още много такива зарязани коли. А имам и една кореспонденция, която продължи точно 64 дни и тя е с Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". Там ставаше въпрос за един незаконен паметник  на Боян Мага./…/"

Бланкетно ли подхожда Държавната агенция за бежанците

"В  момента проверявам 17 дела в Бургас, по които само по едно има положителен  резултат. Те са заведени от руски граждани, които искат убежище в Бургас. По всички тези 17 дела само в един от случаите съдът постановява, че решението на Държавната агенция за бежанците, по което им е отказан статут, следва да бъде отменено, защото пък те в тези решения, аз ги гледах в Държавната агенция за бежанците, забележете, се позовават на изявление на самия Путин в български новинарски сайтове, че нямало нарушение на гражданските права в Русия. И сега ги проверявам тези случаи, дали пък от Държавна агенция за бежанците не подхождат бланкетно?“

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.