"Освен за конкретната дисциплина, по която се обучава, учащият, който не иска да остане посредствен, е длъжен да знае по нещо за всичко" твърди Сантяго Рамон и Кахал, смятан за основоположник на неврологията, страстен читател, любител фотограф и художник, чиито илюстрации до днес се използват в учебниците по медицина.
170 години по-късно, макар да говорим все по-често за интердисциплинарност, не е лесно за учен или обучаващ се да се откъсне дори за малко от непосредствената си сфера на дейност. Затова инициативи като първата по рода си у нас Научно-творческа резиденция в музея са особено ценни.
Половин година студенти от магистърска програма "Дигитални изкуства" на Национална художествена академия работиха с научни ментори и изследователи от Националния природонаучен музей и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН.
Изложбата с работи на студентите се открива на 17 юли, понеделник, в Националния природо-научен музей.
За ролята и значението на подобни сътрудничества и за това какво научиха едни от други студентите художници и учените разказват проф. Венелин Шурелов, съосновател и ръководител на магистърска програма "Дигитални изкуства" в НХА, ръководителката на artscience Нора Караламбева и Владимир Николов, един от научните ментори в програмата.
Четирите творби на студенти от Националната художествена академия, които ще бъдат показани, са създадени под менторството на научни ръководители от БАН и вплитат научни теми и методология, артистични изразни средства и нови технологии. Те ще могат да бъдат видени и преживени под формата на иновативни арт инсталации, даващи възможност на посетителите по атрактивен и достъпен начин да се докоснат до изследванията на Националния природонаучен музей – БАН (НПМ-БАН) и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН (ИБЕИ-БАН) – домакини в интердисциплинарната #artscience резиденция.
• "Невидими връзки" представя взаимовръзката между човека и природата в пространството на зала "Птици".
Посредством звукови системи, активирани чрез сензори, визуалният артист Йоана-София Вангелова под научното менторство на ас. Асен Игнатов, НПМ-БАН, "одушевява" експонираните препарати на птици, представители на биоразноoбразието в България.
• Видеоинсталацията "Обвивки" поставя въпроса за негативното въздействие на човека върху едни от най-застрашените влечуги в България – сухоземните костенурки.
В проекта си визуалният артист Ралица Георгиева с научен ментор гл. ас. д-р Емилия Вачева, ИБЕИ-БАН, наслагва заснет и фрагментиран човешки образ върху мозайка от метални листове във формата на коруба на костенурка.
• С творбата "Наслоено време" визуалният артист Люба Мазнова с научен ментор Владимир Николов, НПМ-БАН, приканва публиката да отправи любопитен поглед към дълбините на земната история и я предизвиква да се замисли за мястото на всеки един от нас тук и сега, както и за следите, които оставяме след себе си. За да постигне това, авторката използва библиотеката за уеб-базирани произведения p5.js, чрез която създава една постоянно развиваща се визуализация на геоложките процеси и тектонските цикли.
• Инсталацията "еco.exe" на визуалния артист Таня Неделчева с научен ментор д-р Сълза Палпурина, НПМ-БАН, предлага художествен прочит на симбиозата между растения и гъби, като проследява процесите им на развитие и взаимодействие в рамките на едно на пръв поглед ограничено пространство, но всъщност представляващо малка екосистема. Авторката прилага комбинация от дигитална медия – проектирана анимация и биологични материали, които учените събират на терен.
Снимки: Боряна ПандоваВ българските национално-освободителни борби има имена, които някак са затулени от големите и мощни сенки, хвърляни от гигантите Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Панайот Волов, Стефан Караджа… Но те също са вградили себе си в бъдещето Освобождение, допринесли са да стане факт. Такава фигура е..
Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и..
Разказана от педиатъра-генетик проф. Даниела Авджиева-Тзавелла. Говорихме с нея не само за педиатрия и за здравословните проблеми, свързани с генетичните аномалии или с редките болести в ранната възраст, но и за симптомите, които родителите трябва да следят, за да реагират навреме. Още в началото специалистът разграничи редките от генетичните..
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси. По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази..
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
На днешния 17 януари си спомняме за големия български поет Атанас Далчев , който ни напусна на тази дата през 1978 година . Атанас Далчев е..
С покана за един специален концерт в "Артефир" гостува музикантката и асистент в НМА "Проф. Панчо Владигеров" Сабина Йорданова . Утре (18 януари)..
Понятието " biodeutsch" ( биогермански) бе избрано за антидума за 2024 година в Германия. Защо журито определи това понятие за дискриминационно?..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg