Разказвачът и смъртта

Да разказваш значи да отлагаш смъртта, това всъщност прави Шехерезада, това изглежда прави и всеки писател, съзнателно или безсъзнателно. Но един ден и писателите се уморяват от този своеобразен танц и текстовете им стават отворени в един смисъл, но затворени в друг - инстанцията Автор, с която остават свързани тези текстове, вече я няма и те са обречени да се скитат безродни из читателските съзнания.

Ако се запитаме, както е направил Мишел Фуко в есето си от 60-те "Какво е автор?", може да се окажем заплетени в сложни обяснения без ясен отговор. А такъв има ли изобщо? Синтезирано казано – писането повлиява живота, а животът повлиява писането. В плана на авторството – писателят прави текстовете, а текстовете правят писателя.

Кормак Маккарти, сочен за един от най-забележителните американски писатели, почина неотдавна. Познат в България предимно заради преводите на филмираните му романи – "Пътят", "Няма място за старци" и "Кървав меридиан", Маккарти остави литературно наследство от 12 романа и силно поляризирана читателска аудитория.

Но кой е той всъщност и какъв – неговият писателски танц със смъртта?

Чуйте повече в разговора с писателите Александър Христов и Владимир Полеганов