Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Откриване на изгубеното съкровище: Историята на проекта "Античният град Диоклецианопол" в Хисаря

| обновено на 24.07.23 в 10:50
В град Хисаря се намират едни от най-добре запазените „Римски терми“.
Снимка: БГНЕС

Преди дни, кметът на град Хисаря инж. Пенка Ганева и екипът по осъществяването на проекта представиха проекта "Античният град Диоклецианопол (гр. Хисаря) - перлата на балнеолечението в Римската империя". Въпреки интересната историческа стойност и важността на проекта, той беше забавян със шест години. Какво включва проектът, какъв е проблемът, довел до това забавяне и защо е важно да бъде осъществен? Тези въпроси бяха обсъдени с кмета на град Хисаря инж. Пенка Ганева и доц. д-р Митко Маджаров, директор на археологическия музей в Хисаря и ръководител на археологическите дейности на проекта в ефира на предаването “Нашият ден“.

Диоклецианопол (днес Хисаря) е основан от император Диоклециан в края на III век. Римляните оценили природните дадености, местната флора и фауна, и не на последно място, разбира се, лечебните свойства на водата. През 293 година градът получава статут на град и името Диоклецианопол. Тогава той е опасан с мощна крепостна стена, за която се твърди, че е една от най-добре запазените късноримски отбранителни системи на територията на България.

След около век, към средата на V век, градът претърпява големи разрушения в следствие на хунските нашествия. Сринати са две от крепостните порти. В края на VI и началото на VII век градът преживява ново разрушение.

Според кмета на град Хисаря инж. Пенка Ганева, забавянето на проекта се дължи на многото преработки, които е трябвало да направени по него след одобрението от Министерство на културата. Първоначалната версия не е била одобрена от гражданите, ръководството на проекта, и самото Министерство на културата. Сега инициаторите се надяват, че ще успеят да спазят срока за осъществяването на проекта.

Изключителният исторически и археологически интерес на Диоклецианопол и значимата роля, която градът изиграл в римската провинция Тракия, превръщат проекта в много значим.

Сега, след години на забавяне, организаторите на проекта се надяват да завършат реставрацията и консервацията на археологическите обекти, които са важна част от историческото наследство на Хисаря.  Затварянето на Южната порта, за времето на реставрацията, е необходимо, за да се осигури сигурност на изпълнението.

Чуйте разговора в звуковия файл. 

Доц. д-р Митко Маджаров, директор на археологическия музей в Хисаря и ръководител на археологическите дейности на проекта, споделя, че когато се спомене за курорта "Хисаря", на преден план изпъкват два основни фактора: минералната вода и уникалните крепостни стени. В предаването той потвърждава още, че през втори век това селище е било обявено за селище с особен статут, а минералната вода е била основната причина, която е привела хората да се заселят в този район. В течение на времето, селището продължавало да се развива, като през римската епоха ставало един от най-големите градове в Тракия под името Диоклецианополис.

Въпреки трудностите и забавянето, кметът на града инж. Пенка Ганева изразява увереност, че ще успеят да спазят срока за осъществяване на проекта, който се очаква да придаде ново лице на историческия курорт “Хисаря“ и да го направи още по-привлекателен за местни жители и туристи.

Проектът "Античният град Диоклецианопол (гр. Хисаря) - перлата на балнеолечението в Римската империя" не само предоставя възможност за разкриване на богатата история на града, но и създава възможности за развитие на туризма в района. Историко-археологическата стойност на находките и археологическите обекти съчетана с природната красота и минералната вода, правят Хисаря уникален курортен и културен дестинация.

Чуйте разговора в звуковия файл.



По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Росен Мирчев, Георги Мутавджийски, Данчо Савов и Асен Масларски (от ляво надясно)

Тайните на мухарския риболов и още нещо

Данчо Савов, председател на Българската федерация по мухарски риболов и Георги Мутавджийски от Управителния съвет на набралото вече скорост Риболовно сдружение "Искър – София", са не само запалени рибари и специалисти по пъстървите, но и сладкодумни разказвачи. Попаднали в студиото при умелите "разпитвачи" Росен Мирчев и Асен Масларски, те разказват..

публикувано на 13.03.25 в 15:20

Отзвук от първата ученическа конференция на българските неделни училища в Обединеното кралство

Как протече първата ученическа конференция на българските неделни училища в Обединеното кралство "Българските следи във Великобритания. Известни българи-емигранти" и как бяха мотивирани децата да участват в нея в "Нашият ден" разказва Валентина Александрова – директор на българското училище "Иван Станчов" към българското посолство в Лондон...

публикувано на 13.03.25 в 09:42

Метаболизъм и сърце: Как се променя рискът при жените?

За втора поредна година Българската асоциация по сърдечно-съдова образна диагностика организира инициативата "Дрес код червено". Кампанията се осъществява в сътрудничество с Американската асоциация по сърдечно-съдови заболявания и има за цел да повиши информираността за сърдечно-съдовото здраве при жените. Тревожна тенденция при женската смъртност..

публикувано на 13.03.25 в 09:30
Цветомир Нечев

Земеделска метаморфоза

Цветомир Нечев е дългогодишен актьор в Плевенския театър и е на върха на кариерата си, когато земеделието се промъква в живота му и се настанява трайно там. Той отглежда шипки, орехи, вишни, арония и може да се каже, че фермата му е разпръсната в различни краища на България. Център обаче остава родното плевенско село Садовец, където Цветомир..

публикувано на 12.03.25 в 15:28

Безплатни прегледи за жени с ендометриоза в СБАЛАГ "Майчин дом"

Март месец е посветен на осведомеността за ендометриозата. От 17 до 31 март в СБАЛАГ "Майчин дом" ще се провеждат безплатни прегледи за жени със симптоми на ендометриоза – директорът на болницата проф. Иван Костов разказва повече за инициативата. Симптомите на заболяването са стерилитет и болка по време на менструация и полов акт...

публикувано на 12.03.25 в 12:23