Бохемлъкът не е изобретение на новото време, да си спомним, например "Гощавката у Трималхион" на Петроний. Но в епохата на социализма явлението от една страна се опитваше да получи ореол на "несъгласие с канона", на хедонистичен бунт срещу догмата. А от друга – властта негласно го поощряваше, поради свойствата му на отдушник и по-лесното наблюдение над групите и компаниите по кръчмите.
В темата за арт-бохемството – къде, кои и как му създаваха митологията, събеседниците – поетът Васил Сотиров, литературният историк Никола Иванов, проф. Алберт Бенбасат и авторът на две книги за българската бохема Мариана Първанова, се обединяват зад идеята, че естетически, но и политически пристрастия стоят зад отделните групи.
Васил Сотиров ни припомня някои от групите, както и свои лични приятели, и поднася това с по някое четиристишие. Никола Иванов разказва за Иван Динков и Никола Радев, за пловдивските среди.
Мариана Първанова споделя наблюдения от своите книги, както и амбицията си да разшири обхвата на изследванията си с други български градове освен София и Бургас. Алберт Бенбасат пък ни припомня началото на клубния арт живот още от следосвобожденска София, и заведения като "Унион клуб", по-сетне "Видинска среща", "Бамбука", клубовете на писателите, преводачите, журналистите и др. по социалистическо време.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
