Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Каква е връзката между космоса и холерата

Снимка: Pixabay

Нашата родна синя планета е опасана от сателити, заети с постоянно наблюдение. Огромният брой от тези сателити, малко над 7 хил. и 700 не са насочени към открития космос, а обратно към нас самите. Целта на гигантското селфи разбира се е наблюдение – сателитите събират данни за пожари, за промяна на нивото на водоеми, за проверяване на солеността на морета и океани, за метеорологични прогнози и за какво ли не още. Оказва се обаче, че сателитите могат да прогнозират появата на епидемии.

Как?

Холерата, любителка на водата и вярна спътница на природните бедствия и катастрофи, се причинява от бактерии. Тези бактерии обитават безгрижно стомасите на различни ракообразни, както и зоопланктона.
Но освен зоо има и фитопланктон и цътфежът на последния води до нарастване на зоопланктона, любимец на холерната бактерия. Добрата новина е, че цъфтежът се вижда от космоса.

Вездесъщите сателити, зорко наблюдаващи Земята, засичат цъфтежа на фитопланктона и дори регистрират температурата му и по този начин се предвиждат и могат евентуално да се ограничат потенциалните огнища на холерна епидемия.
Както се казва, понякога за да решиш един проблем, трябва да смениш перспективата и да погледнеш от друг ъгъл, в случая отвисоко.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54