Импровизацията е невъзможна без подготовка

Журналистът Джеки Бенадов събра в 316 страници най-доброто, което е създавал през годините – интервюта, пътеписи, импресии, очерци и нарече книгата си "Моята журналистическа картография".

Синът на известния писател Хаим Бенадов и дългогодишен зам.-редактор на в. "Стършел", посвещава първите седем години от журналистическата си кариера на БНР, а името е плътно свързано с дървеното човече Бърборино, любим герой на децата от близкото минало, защото той е авторът на текстовете, които изпълнява актьорът от Народния театър Емил Стефанов.

Джеки Бенадов гостува в "Мрежата" на програма "Христо Ботев" и споделя, че това връщане в сградата на Радиото силно го е развълнувало, защото първите седем години са най-важни, а неговите първи 7 му ги е дало именно БНР.

Журналистът трябва да бъде подготвен

"Подготовката се подценява от по-младите колеги. И когато те отиват на среща със събеседник, понякога задават  въпроси, които будят недоумение и даже съмнение за интелекта на този, който ги задава. Според мен човек трябва да позагуби малко часове в документацията, в библиотеката, сега в интернет, за да отиде да направи интервю, да приготви предаване. И макар да съм на възраст, не мога да пропусна да сверя някои  данни, някои факти, да обогатя културата си с детайли от биографията на този, когото ще интервюирам, и чак тогава ще се явя на среща с него. /…/ 

Взимал съм интервюта от много известни личности и знаете ли какво съм забелязал? Това, което ще кажа сега, сигурно ще е полезно за колегите, които днес упражняват журналистическата професия. Та колкото е по-известен човекът, толкова той е по-достъпен, толкова той е по-чаровен и лъчезарен и не прави "муцуни", не се отегчава пред теб, независимо дали си млад или в по-напреднала възраст, а той ти помага да осъществиш едно по-хубаво интервю. Усетих го, когато направих интервюто си с Габриел Гарсия Маркес – първото за българските медии."

Промяната

"През 1997 година взех решение да направя нещо различно. Времената бяха такива, че работих от редакция в редакция, защото напуснах в. "Работническо дело". Там имаше някои неща, които не харесвах – с ново ръководство, с нов начин на писане, с това, че не това, което ти искаш да пишеш, а това, което ние искаме да пишеш, трябва да излезе във вестника. Освен това видях, че младото поколение, което гони кариерата, е готово на всичко… Това не беше моята журналистика. Реших, че на 53 години ще се опитам да направя една сериозна крачка в живота си и заминах за Израел."

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – СБЖ