Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

9 август 378 година – начало на края на Рим

Саркофагът „Grande Ludovisi“ с бойна сцена между римски войници и германци.
Снимка: Wikipedia

Прочутата битка, при която легионите на Рим, водени от император Валент, са разбити от готите при Адрианопол, предопределя по нататъшния ход на историята и на Балканите, и в Европа, че и в света.

На 9 август готските пълчища, водени от вожда им Фритигерн, срещнали римляните близо до днешен Одрин, на десетина километра северно, ако се съди по оставеното ни от историците Амиан Марцелиан и Павел Орозий.

Римляните изгубили сражението, а много историци смятат, че това бележи края на Античността, както и предстоящия крах на една от най-великите империи в историята – Римската. Император Валент бил ранен и отнесен в близка до сражението вила, където по-късно намерил смъртта си, защото готите запалили вилата. Има хипотеза, че тази вила е днешната Армира край българския Ивайловград.

За сражението, за краха на империята и за Армира като възможен гроб на император Валент говорим с културолога и журналиста Тони Николов, с археолога и историка Ивайло Кънев, правещ разкопки по тези места, и с българския историк Христо Димитров, консултант в Кралския музей на Онтарио, Торонто. Христо Димитров сравнява въпросната битка с тази на Владислав Варненчик десетина века по-късно, и търси причината за разгрома на християнските армии в тщеславието на водачите им.

Ивайло Кънев разказва защо хипотезата за гибелта на Валент във вила Армира му се струва правдоподобна, макар да признава, че няма категорични доказателства за това. Тони Николов говори за принципите на строеж и съществуване на империите и по-специално на Римската, и обръща внимание на тяхната притегателност за всякакви варвари отвъд границите им, но и указва на тяхната "крехкост" в периоди на упадък.

Повдигат се и въпроси като значение на битката във военно-стратегически аспект за историята по-нататък, за приноса на нововъведения като металните стремена за конете, и изобщо – за значението на конницата и обособяване на рицарството през Средновековието, като резултат и на това сражение.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Семейните констелации и наследените травми: Тежестта на миналото

В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си наследяваме не само външни белези като цвета на косата и очите, но и дълбоки емоционални травми и нерешени конфликти, чиито корени често се крият далеч преди нашето раждане. Съществуват различни..

обновено на 04.02.25 в 14:08

Как мутациите оформят не само биологичните видове, но и хода на живота?

От гените, които оформят живота, до думите, които изграждат езика ни – всичко около нас се променя. Мутациите са движещата сила зад тази промяна, но как точно се случва тя? Как влияят на индивида, вида и обществото? На 10 февруари ще се търсят отговори с молекулярния биолог д-р Петър Ефтимов, лингвиста Тихомир Рангелов и проф. д.н. Стоян Ставру..

обновено на 04.02.25 в 13:35

Анатомия на страха: Епизод 1 – Същност и форми на страха

Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..

обновено на 03.02.25 в 10:25

За връзката между чишкащото момченце Пис и брюкселската дантела

Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..

публикувано на 02.02.25 в 12:15
Пенчо Маркишки

Две лунни и две слънчеви затъмнения ще се наблюдават тази година

През 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения, съобщава в ефира на предаването "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН.  Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да..

публикувано на 02.02.25 в 10:35