9 август 378 година – начало на края на Рим

Прочутата битка, при която легионите на Рим, водени от император Валент, са разбити от готите при Адрианопол, предопределя по нататъшния ход на историята и на Балканите, и в Европа, че и в света.

На 9 август готските пълчища, водени от вожда им Фритигерн, срещнали римляните близо до днешен Одрин, на десетина километра северно, ако се съди по оставеното ни от историците Амиан Марцелиан и Павел Орозий.

Римляните изгубили сражението, а много историци смятат, че това бележи края на Античността, както и предстоящия крах на една от най-великите империи в историята – Римската. Император Валент бил ранен и отнесен в близка до сражението вила, където по-късно намерил смъртта си, защото готите запалили вилата. Има хипотеза, че тази вила е днешната Армира край българския Ивайловград.

За сражението, за краха на империята и за Армира като възможен гроб на император Валент говорим с културолога и журналиста Тони Николов, с археолога и историка Ивайло Кънев, правещ разкопки по тези места, и с българския историк Христо Димитров, консултант в Кралския музей на Онтарио, Торонто. Христо Димитров сравнява въпросната битка с тази на Владислав Варненчик десетина века по-късно, и търси причината за разгрома на християнските армии в тщеславието на водачите им.

Ивайло Кънев разказва защо хипотезата за гибелта на Валент във вила Армира му се струва правдоподобна, макар да признава, че няма категорични доказателства за това. Тони Николов говори за принципите на строеж и съществуване на империите и по-специално на Римската, и обръща внимание на тяхната притегателност за всякакви варвари отвъд границите им, но и указва на тяхната "крехкост" в периоди на упадък.

Повдигат се и въпроси като значение на битката във военно-стратегически аспект за историята по-нататък, за приноса на нововъведения като металните стремена за конете, и изобщо – за значението на конницата и обособяване на рицарството през Средновековието, като резултат и на това сражение.