Защо искаме да сме безсмъртни? Как технологиите могат да ни помогнат за постигането на това? Прогресът на биоинформатиката, генетиката, биотехнологиите и тъканното инженерство дават надежда, че човекът ще може да отложи последната бариера – смъртта. Какво ще се случи обаче, когато доближим безсмъртието? Дали в стремежа си да се избавим от човешката участ няма да се превърнем в нещо друго? Какви са възможните икономически сценарии на едно бъдещо безсмъртно общество? Безсмъртие на индивида или на съзнанието? Каква е цената, която трябва да платим, за да постигнем безсмъртие?
На 14 август 2023 г. от 19:00 ч. в кино "Cabana" можете да се насладите на едно пътешествие отвъд живота и смъртта, организирано от Научен форум "Рацио" със заглавие "Смърт на смъртта".
Безсмъртието не е научна фантастика – то е факт. Стара новина на почти 4 милиарда години. Толкова отдавна според учените може да проследим съществуването на LUCA – последният универсален общ предшественик. От него произлизат всички следващи живи организми, живели някога и живеещи и днес на планетата Земя. Във всички нас има "отражение“ от LUCA, видимо в ДНК.
"Във всяка една наша клетка, във всеки един консервативен ген, който съществувал тогава, който все още е у нас и който е разпръснат във всяка жива система", споделя д-р Спас Керимов, предприемач, учен, футурист, вдъхновен от науката и създател и изпълнителен директор на стартираща биотехнологична компания за 3D принтиране на човешки тъкани.
Сценариите за смъртта са прекалено много. Ако трябва да мислим по-скоро в духа на мисловни експерименти, които да си създаваме, не можем да очертаем едно-единствено бъдеще.
Много зависи какво е това безсмъртие – дали е биологично или някакъв вид дигитално безсмъртие", казва Николай Стоянов, разследващ и финансов журналист във в. "Капитал".
За момента отговорът на сложната задача за безсмъртието е възпроизвеждането. То осигурява "безсмъртие“ на нашето ДНК.
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до..
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
