120 години след Илинденско-Преображенската епопея имената на мнозина герои продължават да бъдат премълчавани в днешността, други – забравени от обществото ни, а трети – просто подценени от изследователите. Но имената и делата на тези наши деди съществуват и битуват в съзнанието на историците, въпреки че лицата им не са върху знамената на патриотичните организации и македонстващи движения.
За бащата на "Върви, народе възродени" Стоян Михайловски знаем почти всичко, но не и участието му в борбите за освобождението на Македония. В предаването отдаваме почит на делото на Аргир Манасиев, български революционер, учител и общественик, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. По време на въстанието, заедно с Димитър Занешев, е в главния въстанически щаб на революционен окръг "Кожух". Димитър Занешев, наричан Димитруш, е също незаслужено забравен голям революционер и просветен деец, ръководител на Воденския комитет на ВМОРО.
Заедно с тях е и комитата Леонид Янков, по-известен сред народа като Лев Балкански, той е гевгелийски войвода, трагично загинал в сражение срещу многоброен турски аскер и башибозук. Народната песен в негова памет "Тръба тръби гевгелийска" е обявена за Марсилезата на Вардарския край. В предаването участват историците Цочо Билярски и Иван Бабев, дългогодишни изследователи на живота на българите в Македония, както и Тома Манасиев, роднина на войводата Аргир Манасиев.
Цочо Билярски е завършил Софийският държавен университет, специалност "История". Работил е като специалист в Главно управление на архивите (1973-1978) и в Централния държавен архив (1978-1986). Той е съавтор на книгата "Страници из дневника на един мислител" на Стоян Михайловски и много други, посветени на героите от Илинденско-Преображенското въстание.
Иван Бабев е български краевед, езиковед и историк. Роден в с. Свети Влас в семейството на бежанци от ениджеварското село Литовой. Завършва история във Великотърновския университет и е автор на очерци и статии, свързани с революционната дейност от този период. Бабев е консултант на екипа, създал филма "Мера според мера", 1983 година, и изпълнява ролята на Щерьо войвода. През 1970 година той участва в създаването на македонското културно-просветно дружество "Апостол войвода". От 1997 година е председател на Клуба на потомците на бежанците от Македония в Несебър – "Памет".
Тома Манасиев е наследник на рода на революционера Аргир Манасиев. В момента той подготвя книга за рода Манасиеви. В предаването разказва спомени за дядо си и легендарния революционер Аргир Манасиев.
Чуйте предаването от звуковия файл.
В рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" разговорът бе посветен на болезнена и дълбоко тревожна тема – има ли справедливост за децата, които стават жертви на насилие у нас? Защо зад стените на институциите се случват злоупотреби, за които "всички знаят, но никой не говори"? Отговорите потърсихме от Росица Кратункова, основател на..
Константин Семьонов е бежанец от Русия, който повече от десет години живее извън своята страна. Още от преди 2014 година подкрепя независимата ориентация на Украйна. Напуска Русия за да не бъде вкаран в затвора заради политическите си убеждения. Живее на различни места по света, а след началото на войната в Украйна през 2022 година отива там за да..
Днес се открива VI издание на Международния фестивал на етнографското кино "ОКО" , който представя 95 филма на 103 режисьори , на 25 езика , от 55 държави , разположени на пет континента . От тях 93 ще бъдат показани в София на три локации . Сред акцентите са продукции – носители и номинирани за наградите "Оскар" и "BAFTA" ,..
"Възрастен" не е обида, категория или присъда. Да бъдеш "възрастен" е възможност, символ на прогреса в света ни. Така смятат от сдружение "Аз съм тук", чийто едноименен проект работи за достъп до изкуство на възрастни хора. Социално изключване, дискриминация, усещане за липса на сигурност, усещане за липса на безопасност. Такива са..
По телефонната линия на "Нашият ден" разговаряме с Неда Генова , университетски преподавател в Лондон, изследовател в областта на дигиталните медии и културологията, автор на книгата "Посткомунистическите повърхности на София" . Генова разглежда повърхностите в техния материален смисъл – като пространства, които изграждат обществената среда,..
От 1 до 7 октомври Варна е домакин на традиционния Международен куклен фестивал "Златният делфин" . Това е най-старият фестивал за куклено изкуство в..
Списание Нула32 отбелязва своята десета годишнина с три важни акцента: нов брой, книга и форум. Новият брой №41 със заглавие "Работа като работа" е..
От 2 до 5 октомври в Стара Загора за първи път се провежда Литературният фестивал Post Scriptum. Програмата е наситена с литературни срещи с писатели и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg