Ото Вагнер се смята за един от родоначалниците на австрийския модернизъм в архитектурата. Роден във Виена през 1841 г., преминава през различни роли в живота. Той е учител, студент, градоустройствен плановик, архитект и разбира се, дизайнер на цялостна среда. Той е професор и преподавател по архитектура във Виенската академия за изящни изкуства.
В края на 70-те години на XIX век се появяват жилищни сгради, в които все по-ясно се проявява стремежът на архитекта да модернизира формите в съответствие с нуждите на градско строителство. В онзи период Вагнер вече е постигнал пълна независимост и започва да строи обекти за своя сметка, които продава по същия начин, както правят художниците, след като създават някоя нова картина.
Този метод на работа е много подходящ за виенския архитект, защото не само осигурява независимост в творчеството, но и носи доста добри приходи. Постепенно Вагнер започва да се фокусира само върху богати купувачи. Той се стреми да създава жилищни сгради, които са естетически значими на външен вид и допълват съседните обществени сгради.
До средата на 90-те години на XIX век Ото Вагнер проектира три сгради в стил Виенски сецесион (нем. Wiener Sezession). Те са част от неосъществения от архитекта проект за превръщането на района между Карлсплац и двореца Шьонбрун в огромен величествен булевард.
"Къщата с медальоните" e изцяло украсена със серия златни медальони и орнаменти, които изобразяват различни исторически фигури, като придават уникален и изразителен характер на сградата.
Най-впечатляваща е сграда "Майолика", която се намира на "Линке-Винцайле" 40 във Виена. Фасадата е изцяло покрита с майолика и гланцирани керамични плочки в цветните флорални мотиви, които характеризират ранния Виенски сецесион. Флоралният дизайн на фасадата е направен от ученика на Ото Вагнер – Алоис Лудвиг.
През 1897 г. Ото Вагнер, Густав Климт, Йозеф Мария Олбрих, Йозеф Хофман, Коломан Мозер и други художници и архитекти, основават артистичната група "Виенски сецесион".
Ото Вагнер винаги се е интересувал силно от градската среда и през 1890 г. проектира новия градоустройствен план на Виена.
Между 1894 г. и 1901 г. на виенския архитект е възложено да проектира нова железопътна система, свързваща градските и крайградските райони на растяща Виена. Архитектът проектира 36 станции и 15 моста, които съчетават желязо, камък и тухли.
Един от най-трансформиращите проекти на виенския архитект е сградата на Австрийската пощенска спестовна банка. Построяването на сградата отнема почти цяло десетилетие. За изграждането са използвани нови материали за времето, като стоманобетон, метал, камък и стъкло.
Ото Вагнер строи две вили за собствени нужди по различно време. Те са разположени една до друга, но не си приличат. В тях можете да проследите революцията на творчеството му – от Ренесанса до Ар Нуво (Art nouveau – ново изкуство – фр.).
Първата вила представя "ранния“ Вагнер. Сградата е построена през 1888 г. По това време Вагнер работи в стила на историзма и се ръководи от ренесансовите образци на световната архитектура. Той планира да използва сградата като лятна къща, но скоро семейството се премества там за постоянно. Южното крило, предназначено за зимна градина, се превръща в жилищно.
Втората вила на виенския архитект е строена през 1912-1913 г. По това време Ото Вагнер напълно е изоставил "историческия" стил. Новата вила е построена върху основа от стомана и бетон. Геометрично строгият облик на сградата в стил Ар Нуво е абсолютно лаконичен. Асиметричната фасада е прорязана от множество тесни високи прозорци. Белите стени са украсени с няколко полихромни стъклени мозайки от Мозер и скромни орнаменти от сини плочки.
Тази вила е била предназначена за втората съпруга на архитекта – Луиз, която е била 18 години по-млада от него. Предполагало се е, че вдовицата ще живее в тази къща след смъртта на архитекта. Луиз умира през 1915 г., а Ото Вагнер надживява жена си с три години и умира във вилата през пролетта на 1918 г.
В пространството на Художествената галерия в Казанлък живописните творби на Силвия Попова се вият и създават усещане за захвърлени змийски кожи. В съчетание с камъните, те създават у зрителя – по наименованието на експозицията – "Области от особен интерес". Разположени са сред платната по стените и ето как кураторката Весела Ножарова обяснява..
"ЖАР. Брут арт изложба на Христина Попова" се открива на 25 юли в с. Нови хан. Ще бъде представен албум с нейни рисунки и текстове в читалище "Иван Вазов - 1928" от 17 часа. Преди това от 15 часа ще се проведе керамично ателие, а от 18 часа започват литературно четене на сцена Кервансарай "Калето". В него ще участват Албена Макарова, Борислав..
В литературния салон на "Хумор и сатира" отново ще стане дума за любов! Любовта към света около нас, към ближния, пък бил той и костенурка, към Прекрасната дама, която може да е госпожата от долния етаж. Любовта, която се бори, която преодолява препятствия и която побеждава! Актьорите Добриела Попова и Иван Петрушинов ни пренасят в динамичния..
В епизод 599 "Трамвай по желание" среща своята публика с популярните актриси Анна Петрова и Ани Михайлова. Най-новият проект на Анна е спектакълът "Луксозен мъж за ежедневна употреба" – нова българска комедия написана специално за актрисите Ани Михайлова, Боряна Павлова и Анна Петрова. Какво очакваме от един луксозен мъж? Лабиринт от..
Маргарита Димитрова , изпълнителен директор на Фондация "Аполония", представя в "Нашият ден" акцентите в 41-вото издание на фестивала на изкуствата в Созопол. За втора година концертмайстори от водещи оркестри из Европа ще се обединят на сцената на "Аполония" за неповторимо музикално преживяване. Официалното откриване на фестивала е на..
Културният компас този път ни отвежда към едно наистина специално събитие – "Изчезващият град: Работилница за старите къщи" , което ще се проведе тази..
До 20 август ще продължи приемът на текстове за Националния литературен конкурс за поезия и проза "Янаки Петров". Всеки желаещ може да изпрати своите..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg