Защо България остана единствена от всички бивши социалистически страни, която няма музей, свързан с времето на комунизма? Какво говори това за нашето порастване като общество, за нашите равносметки, поуки и уроци? За политическата воля и визията ни за бъдещето?
Проф. Ивайло Знеполски коментира в "Какво се случва“ идеята на общинските власти в София подземията на бившия мавзолей на Георги Димитров да се превърнат в Музей на тоталитарния култ.
Според него много дълги години нашето общество не беше узряло за извличане на уроци и за създаването на памет за времето на комунизма "Говореше се, но нищо не се правеше. Държавата смяташе това за маловажно и се родиха поколения, които нямат представа за миналото, няма откъде да го научат, никакъв урок не ги засяга и не им е пътеводна нишка в поведението в живота.
По-голямата част от хората се интересуват от проблемите на всекидневието, потребителската кошница, цената на бензина и на електричество и така се създава апатия в едно общество и носталгия по нещо, което не е изяснено. Профилът му не е изяснен и в паметта са останали малките благинки."
"Трябва да се подходи много внимателно към такъв музей – смята проф. Знеполски. – Нещата около Георги Димитров и култа, особено в България, са много сложни. В никакъв случай музеят не трябва да се изолира върху една или друг личност, а да се разбере, че култът и личността са функция на организацията, на партията. Иначе може да има обратен ефект."
Проф. Ивайло Знеполски е културолог, семиотик, философ, социолог, политик, дългогодишен директор и създател на Института за изследване на близкото минало.
Чуйте целия разговор от звуковия файл.
"Задачата за създаването на Музей на тоталитарния култ е много комплексна. Ще има конкурс, но изводът, до който стигнаха работните групи, е този конкурс да бъде доста отворен. Могат да участват архитекти, дизайнери, социолози, историци, изкуствоведи, дигитални артисти. Зависи екипите, които кандидатстват, как ще подходят към темата и се разчита на находчивостта на кандидатстващите" – казва изкуствоведката Весела Ножарова, която взе участие в организираните от общината обсъждания на идеята за създаването на Музей на тоталитарния култ.
"Просто дойде моментът България да има музей, който да се занимава с тоталитарното минало. 34 години нито една власт не се престрашава да направи адекватен прочит на миналото, но все пак има историческо съгласие за много неща.
Подземието на мавзолея е много малко пространство, но има автентични запазени неща, като мястото, на което мумията е била балсамирана. Има хладилна техника, тунели, плочки, тапети. Това, което би трябвало да се направи, е почти наново да се преустрои пространството, но задължително да се запазят автентичните неща.
Такъв музей може да бъде полезен не само за образователни цели, но и за туризма на София. Той би могъл да бъде изключително атрактивен, защото се занимава с една екзотична част от комунизма. Но има нужда и от друг, голям, просторен музей, който да се занимава с идването на този режим на власт."
Чуйте повече от звуковия файл.
Снимка – Уикипедия
На 21 август 2025 г. от 18:00 ч. в дворното пространство на НГПИ "Тревненска школа" се открива изложбата от традиционния симпозиум "ФОРМА". Събитието, което всяка година събира млади и утвърдени творци, отново поставя акцент върху разнообразието от художествени изразни средства. Специфичната ситуация, в която се намира гимназията,..
За трета поредна година Народният театър "Иван Вазов" отправя Отворена покана за артистични идеи за създаване на спектакли, които да бъдат реализирани на сцена "Апостол Карамитев" в рамките на сезон 2025/2026 г. като част от репертоара на театъра. В рамките на конкурса ще бъдат избрани за осъществяване до две артистични предложения. Крайният..
В лятното издание на "Какво се случва" става дума за мисията на социално ангажирания театър и екологичните проекти на независимата театрална формация. Каним ви на среща с куклените актьори Георги Тенев и Емил Йорданов, съоснователи на Малка театрална компания. Спектаклите на Малка театрална компания вече 13 години гостуват в различни български..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg