Връзката между броя на пожарите и горещината е неоспорима, казва климатологът Симеон Матев.
"Има пряка връзка между броя на пожарите и продължителността и интензивността на горещите вълни, които се случват в Европа, а и по целия свят. Поне за нашата страна показателен е фактът, че най-много пожари има през най-горещите лета до момента – това са 2000 г., 2007 г. и 2012 г.", казва Симеон Матев.
По думите му, за пример може да се вземе изминалото лято на 2022 г., което в Западна Европа е било най-топлото лято от началото на инструменталните метеорологични наблюдения. Данните показват, че тогава броят на възникналите пожари на територията на Европа се е увеличил със 159%, в сравнение с изминалите 10 години, като площта на изгорените територии е с била 128% повече, което е изключително много и се дължи на високите температурите и на екстремните горещини.
В разгара на лятото разговаряме със Симеон Матев, асистент в катедра "Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет "Св. Климент Охридски“ и автор на Климатека, със съдействието на Българската фондация "Биоразнообразие“ по проект "Climate Game On" на Европейската комисия, за това застрашена ли е Европа от горски пожари, каква е връзката между високите температури и пожарите в планината и защо добрата планинарска култура не е остаряло понятие.
Изминалата 2022 г. не е била толкова тежка за България, твърди Симеон Матев. "И макар за нашата страна лятото на 2022 г. да не е било най-топлото лято, за голяма част от страните от Западна и Централна Европа това е било най-горещото лято и заедно с това бяха регистрирани огромен брой пожари", обяснява той.
Тази година обаче ситуацията е по-различна. Окончателните данни за тази година тепърва ще излизат, но вече се знае, че продължителната гореща вълна в Европа през юли 2023 г. стана причина за отбелязването на екстремно високи температури по Средиземноморието – 48°C в Сардниия, 47°C в Сицилия и 46,4°C на Пелопонес. Месец юли 2023 г. е бил най-топлият месец юли в инструменталната история на Африка, Азия и Южна Америка, като 9,3% от площта на Земята е била с рекордно високи температури. А данните за август тепърва ще бъдат обработвани и представени.
"Лято с лято не си приличат, както по отношение на синоптична обстановка, така и по отношение на температурен и валежен режим“, казва Симеон Матев. И според думите му, докато миналото лято сухото и горещо време беше в Северозападна Европа, тази година имаме горещо и сухо време в Южна Европа и по-специално в целия Средиземноморския регион.
"Това горещо време, за щастие, започна да се реализира след средата на юли, но изгледите в дългосрочен план са тези горещини да продължат много дълго време – и през август, и през септември. Нашата страна също спада към тази гореща зона и ще бъдат измерени температури от 40 и повече градуси, а това предполага едно голямо нарастване на риска от пожари“, казва Симеон Матев.
Чуйте разговора на Оля Стоянова с климатолога Симеон Матев за връзката между горещите вълни и увеличените горски пожари.
Защо обаче в това време на годината се увеличават случаите на горски пожари? Според Симеон Матев основните фактори са два – от една страна, това е липсата на липсата на сериозни валежи през последните седмици, което спомага за възникване и разрастване на пожарите, а от друга страна – август месец е най-отпускарското време, хората обикалят по планини и полянки, правят се пикници, пали се огън, сухите треви се запалват много лесно и оттам лумват големи пожари.
"Един от начините за предотвратяване на тази тежка ситуация, която според мен предстои следващите седмици, е отношението на човека към природата. Трябва да бъдем доста внимателни с това, което правим навън, и при най-малка опасност трябва да взимаме адекватни мерки – като най-напред се грижим за безопасността на хората, и след това да помислим как можем да ограничим възникването на пожар“, обяснява Симеон Матев. Според него тук ключово е хората да имат добра планинарска култура – да знаят какво трябва и много добре да си дават сметка какво не трябва да правят във високата планина.
"За мен най-важно е да започнем още от училище, да учим децата на правилно отношение към природата, което, разбира се, включва и знание за пожарите и правилно поведение“, обяснява Симеон Матев.
Чуйте втората част от интервюто на Оля Стоянова със Симеон Матев
Снимки – ЕПА/БГНЕС и Радио София
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
