Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За болката и усмивката в днешна Украйна

Украйна през погледа на журналиста Николета Атанасова

Какво видя и каква я впечатли и какво ще носи за дълго в сърцето си от Украйна пратеникът на БНР Николета Атанасова

"Може би, ако се поставим на мястото на човек като мен, който влиза в Украйна за първи път, първото, което ще го шокира, е мащабът на Украйна. Тя е огромна. Много наблизо, означава между половин или един час", казва тя.

И допълва, че всичко е много чисто, много подредено. Направено с мисъл за това как хората да живеят добре. Самото общество се грижи за това да е чисто и да е подредено и красиво.

Тя отбеляза, че градовете и селата, в които са се водели най-тежките битки в началото на войната, са поправени. Улиците са преасфалтирани, хората са построили нови къщи, засадили са цветя в градините, но когато стане дума за това какво е преживяло населението, голяма част от тях с насълзени очи отказват да говорят. Украинците споделят, че не искат да преживеят отново ужаса дори и в спомените си. 

В Гостонел журналистката се среща с три възрастни жени, които разказват как БТР-те са влизали в домовете им и как снайперисти са ги следели, когато са ходели из градината.

Когато руснаците са влезнали в града, първо са убили кмета. След това са започнали да стрелят всички мъже в краката, защото пред тях е била украинската армия и те са страхували, че украинците, които остават зад гърба им, могат да открият огън.

Една жена попитала руските войници колко време ще останат, отговорът е бил – "Докато дойдат "истинските зверове". След няколко дни са дошли хората на "Вагнер", които са започнали да правят зверствата в Буча и Ирпин.

"Впечатли ме начинът, по който украинците живеят в момента. Киев е огромен, космополитен град и там животът тече. Те се опитват да не пуснат войната буквално", посочва Николета Атанасова. 

Навсякъде присъства високият дух. Животът трябва да продължи и няма украинец, който да не вярва, че войната ще бъде спечелена. 

Журналистката е разговаряла със сътрудници в различни фирми, които са регистрирали фондации. Всеки служител отделя между 10 до 20% и по този начин подпомага армията. Това става по региони във Виница има няколко такива организации.

Армията има нужда от дронове и самолети, това е ясно за всички. Но войните в чисто духовен план имат нужда да не ги забравят.

"Тук няма семейство, което да няма близък на фронта“, пояснява тя.

Общественото радио на Украйна продължава да работи денонощно. В момента то дава сервизна информация, как хората да се справят с определени ситуации. И другото вълнуващо е, че гласовете на украинското обществено радиото достигат до местата, където се водят боеве.

"Има много човешки жертви. Като погледнеш гробищата, то се вижда – на гробовете на загиналите във войната има украинското знаме. И когато минаваш през всяко село, виждаш на електрическите стълбове са поставени портрети в рамки на загиналите“, казва още тя.

и допълва, че за да разбереш Украйна, трябва да си тук. "Трябва да го усетиш да мине през теб. Ще донеса болка и усмивка в едно. Това са двете състояния, когато човек чужденец се движи тук."

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – Николета Атанасова

По публикацията работи: Наталия Маева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Иво Инджев

Иво Инджев: Имам една лудост – да пиша всеки ден

На 17 април Иво Инджев ще представи новата си книга "Остродумия". И макар да беше поканен в "Мрежата" като добър познавач и анализатор на конфликтите в Близкия изток, нямаше как да не поговорим за него самия като за остродумец и за това какво съдържа новата му книга:  " Това е представителна изва д ка от 10 000 лични публикации в личния ми блог...

публикувано на 13.04.25 в 09:47
Чавдар Антов в ателието си

Дърворезба, изкуство и етнография в Меляне

Село Меляне е на брега на река Огоста, в непосредствена близост до Лопушанския манастир. То е и родното място на художника и дърворезбар Чавдар Антов, който създава в сградата на училището Център за изкуство, занаяти и етнография "Училището". В миналото село Меляне е известно с производството на бъчви, а днес посетителите му търсят да се..

публикувано на 13.04.25 в 08:40
Вартануш Топакбашян, Ана-Мария Кръстева и монсиньор Христо Пройков

Тържествен вход на Господ Иисус Христос в Йерусалим и предстоящата Страстна седмица

Тържественият вход на Господ Иисус Христос в Йерусалим е един от най-обичаните и почитани празници в християнския календар, който се празнува с различни обичаи и традиции в различните християнски деноминации. Какви ще научим днес, но при всички тях празникът е време за радост и размисъл, свързано с последните дни от земния живот на Иисус Христос..

обновено на 12.04.25 в 14:32
София Желева

Когато излезе Духа от бутилката

Всеки гражданин, чиято личност е накърнена чрез статия в електронно издание, съдържаща отправени към него обиди и клевети, има право наред с иск за присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди, да поиска премахването ѝ от собственика на електронното издание. Изданието "Дефакто" цитира решението на ВКС по касационна жалба на съдия..

публикувано на 12.04.25 в 10:21

На гости в Писарово

Село Писарово се намира в община Искър, плевенска област и в него живеят над 800 човека. Селото е с дълга история, обявено е за населено място преди повече от 450 години. Тогава името му било Пецин ров, след това Пецерово, а по-късно след освобождението – Писарово. Църквата в селото носи името на св. Параскева. По предания на жителите през..

публикувано на 12.04.25 в 09:25