Стефан Цанев и неговата "Небесна гледна точка", с която иска да ядоса читателите

"Нищо друго не искам, освен читателите да се стреснат и да се замислят… Поне да ги ядосам", определя целта на новата си поетична книга Стефан Цанев. Той представи "Небесна гледна точка" във втория ден от 39-ите Празници изкуствата в Созопол, с което се постави началото на литературната "Аполония".

Най-старото стихотворение в книгата е от 1980 година. Повечето обаче са писани в ХХI век. Разделена на четири части, "Небесна гледна точка" донякъде разглежда какво ще се случи в настоящата епоха. Разбира се, сценарият е възможен според призмата на поета. Със стихосбирката си той иска да провокира читателите да размишляват над смъртта. В нея иде реч именно за това - за смъртта и живота, за божественото и човешкото. Тя е дълбоко философска.

И все пак Стефан Цанев съветва читателите да не четат тази книга, ако в действителност искат да ядат весели лъжи. Защото когато човек трупа знание, той трупа печал, смята поетът.

Светът набира главоломна скорост, но не се знае някъде върви. По негови думи голямата опасност на ХХI век е, че великите открития на това време могат да послужат за лоши цели. А мнозинството от хора, които се възползват от тях, не се интересуват от посоката, към която могат да бъдат насочени.

"Аз съм човек на ХХ век и в този XXI век се чувствам като гост", казва Цанев. Страхува се обаче, че в днешните поколения може да не срещне разбиране, а един поет пише само ако се надява, че ще го разберат. И четат. Въпреки това Стефан Цанев знае, че не бива да се държи като невъзпитан гостенин на тази планета.

В книгата му всъщност става дума за нещо много просто - "гледането на небето нощем". Цанев подтиква читателя да се запита какво съотношение имат нашите действия и мечти с този свят над нас. Самият той се ориентира по небето много по-добре, отколкото по земята.

От гледната му точка за XX век на човек му става ясно, че е трудно да се научи да гледа на живота отгоре, но ако го направи - ще открие неща, за които дори не е подозирал, че съществуват. Със стиховете си Цанев казва, че не бива да забиваме нос в бита, защото той убива мечтите. А е и ужасно да се живее примитивно. Особено в България.

На представянето на "Небесна гледна точка" в рамките на 39-ата "Аполония” Владо Пенев изненада публиката, като прочете няколко от стихотворенията в книгата. Всъщност той е актьорът, с когото Стефан Цанев се идентифицира. Признава, че напоследък, когато пише стихове, си представя как именно Пенев ще ги каже.

Развълнуван от прочита, поетът сподели с публиката, че животът му е минал сред актьори. За него те са друга категория хора и той им е благодарен, защото действително се го направили щастлив.