Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Съединението и следващите глави: Какво помни историята?

| обновено на 06.09.23 в 09:32
Паметник на Съединението на Княжество България и Източна Румелия в град Пловдив
Снимка: Уикипедия

България чества 138 години от своето Съединение. На 6 септември 1885 година, след въстания в Панагюрище и Чирпан през предишните дни, войски под командването на майор Данаил Николаев установяват контрол над Пловдив и на практика осъществяват обединението на Княжество България и Източна Румелия - основната цел на Българското Възраждане след Освобождението. Годишнината от Съединението ще бъде отбелязана с различни чествания из цялата страна. Център на тържествата е Пловдив. 

На празничния 6 септември “Нашият ден“ звучи от Балабановата къща, която е в сърцето на Стария Пловдив.

Какво мислят хората днес и как се събудиха София и Пловдив?

Чуйте гласовете на гражданите в звуковия файл. 

Чуйте анкетата в звуковия файл. 

Историята ни предоставя възможността да погледнем назад във времето и да разберем събитията и процесите, които са формират днешната ни реалност.

Историците и историографите играят важна роля в разгръщането на тази историческа мозайка, като анализират и интерпретират събитията и ги представят пред публиката. В предаването "Нашият ден", д-р Видин Сукарев, историк в Регионалния исторически музей в Пловдив, споделя свои мисли и наблюдения относно историята на България и важността на определени периоди и събития.

Историята е научно поле, което се занимава с изследването и анализа на миналото на човечеството. Тя има различни нива на изучаване и интерпретация. Д-р Сукарев ни напомня, че високите научни нива и дебатите в историографията са предназначени предимно за академичната общност, като в тези кръгове се провеждат дълбоки и комплексни анализи на историческите събития.

Съединението на България е едно от тези исторически събития, което заема централно място в колективната памет на българите. Д-р Сукарев ни напомня, че това е акт, който е резултат от самостоятелна инициатива и чисто български фактори и сили. Този аспект на Съединението е важен, защото помага на хората да се идентифицират и да се обединят в около този национален символ.


Важно е обаче и да се подчертае, че обединението на България не е било без препятствия и предизвикателства. Д-р Сукарев споменава Парижкия мирен договор и периода след него, като време, в което се изковава българската държава. Този период има своите динамични исторически събития и развитие, които влияят на формирането на съвременната ни история.

Историята на България, включително историята на Съединението, е непрекъснат процес на преоценка и нови прочити. Д-р Сукарев подчертава важността на постоянното изследване и разбиране на миналото, за да можем да се справим по-добре с настоящето и да изградим по-добро бъдеще.

Чуйте разговора в звуковия файл.

Сники: Уикипедия, БНР

Доц. д-р Елена Кантарева-Дечева, директор ОИ “Старинен Пловдив”
Повече за домакинството и опазването на културното наследство чуйте от разговора с доц. д-р Елена Кантарева-Дечева, директор на ОИ "Старинен Пловдив в звуковия файл. 


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Елмира Нешева

За живота в Розовата къща без стигма

"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..

публикувано на 27.11.25 в 13:25

На България са нужни спешни мерки в климатичната адаптация

Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..

публикувано на 27.11.25 в 09:38
Покана за изложбата

Новата експозиция в НВИМ показва войната през гледната точка на творците

На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..

публикувано на 27.11.25 в 08:21

Социалните мрежи и децата: нуждата от регулация според д-р Кайрякова

През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..

обновено на 26.11.25 в 14:12

Адв. д-р Мария Петрова: Няма риск решение за ТЕЛК, което е влязло в сила, да бъде обжалвано

На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров.  Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..

публикувано на 26.11.25 в 11:43