Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Съединението и следващите глави: Какво помни историята?

| обновено на 06.09.23 в 09:32
Паметник на Съединението на Княжество България и Източна Румелия в град Пловдив
Снимка: Уикипедия

България чества 138 години от своето Съединение. На 6 септември 1885 година, след въстания в Панагюрище и Чирпан през предишните дни, войски под командването на майор Данаил Николаев установяват контрол над Пловдив и на практика осъществяват обединението на Княжество България и Източна Румелия - основната цел на Българското Възраждане след Освобождението. Годишнината от Съединението ще бъде отбелязана с различни чествания из цялата страна. Център на тържествата е Пловдив. 

На празничния 6 септември “Нашият ден“ звучи от Балабановата къща, която е в сърцето на Стария Пловдив.

Какво мислят хората днес и как се събудиха София и Пловдив?

Чуйте гласовете на гражданите в звуковия файл. 

Чуйте анкетата в звуковия файл. 

Историята ни предоставя възможността да погледнем назад във времето и да разберем събитията и процесите, които са формират днешната ни реалност.

Историците и историографите играят важна роля в разгръщането на тази историческа мозайка, като анализират и интерпретират събитията и ги представят пред публиката. В предаването "Нашият ден", д-р Видин Сукарев, историк в Регионалния исторически музей в Пловдив, споделя свои мисли и наблюдения относно историята на България и важността на определени периоди и събития.

Историята е научно поле, което се занимава с изследването и анализа на миналото на човечеството. Тя има различни нива на изучаване и интерпретация. Д-р Сукарев ни напомня, че високите научни нива и дебатите в историографията са предназначени предимно за академичната общност, като в тези кръгове се провеждат дълбоки и комплексни анализи на историческите събития.

Съединението на България е едно от тези исторически събития, което заема централно място в колективната памет на българите. Д-р Сукарев ни напомня, че това е акт, който е резултат от самостоятелна инициатива и чисто български фактори и сили. Този аспект на Съединението е важен, защото помага на хората да се идентифицират и да се обединят в около този национален символ.


Важно е обаче и да се подчертае, че обединението на България не е било без препятствия и предизвикателства. Д-р Сукарев споменава Парижкия мирен договор и периода след него, като време, в което се изковава българската държава. Този период има своите динамични исторически събития и развитие, които влияят на формирането на съвременната ни история.

Историята на България, включително историята на Съединението, е непрекъснат процес на преоценка и нови прочити. Д-р Сукарев подчертава важността на постоянното изследване и разбиране на миналото, за да можем да се справим по-добре с настоящето и да изградим по-добро бъдеще.

Чуйте разговора в звуковия файл.

Сники: Уикипедия, БНР

Доц. д-р Елена Кантарева-Дечева, директор ОИ “Старинен Пловдив”
Повече за домакинството и опазването на културното наследство чуйте от разговора с доц. д-р Елена Кантарева-Дечева, директор на ОИ "Старинен Пловдив в звуковия файл. 


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мозъчни донори

В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже.  За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..

публикувано на 25.11.24 в 15:15
Мина Киркова и Михаил Мишев

Между страха и истината – или къде е Дявола?

Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности?  В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..

публикувано на 25.11.24 в 14:06
Илияна Типова

Антон Митов представя: Илияна Типова, журналист от Радио Кърджали

В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..

публикувано на 25.11.24 в 13:27
Детелина Стаменова, психолог

Въздух, стрес, храна – епигенетичните фактори, предавани през поколенията

Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..

публикувано на 25.11.24 в 13:12
Саша Безуханова

Саша Безуханова: Икономиката на бъдещето ще бъде зелена, освен дигитална

От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..

публикувано на 25.11.24 в 11:44