Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Иван Хиновски

Пълната либерализация на енергийния пазар изисква сериозни подготвителни процеси

| обновено на 21.09.23 в 13:06
Иван Хиновски
Снимка: БГНЕС

С гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС парламентът прие на първо четене промени в Закона за енергетиката. От опозицията гласуваха против. Вносител е Министерският съвет. Проектът предвижда пълна либерализация на пазара на едро на електрическа енергия от началото на 2024 г. За битовите потребители това трябва да стане през 2026 г.

Този важен етап на енергийната реформа в България породи въпроси и загриженост сред енергийните експерти и обществото.

Един от основните гласове по този въпрос е енергийният експерт Иван Хиновски, председател на Българския енергиен и минен форум. Той сподели своето мнение и забележки по този въпрос в ефира на предаването "Нашият ден".

Според Хиновски идеята за пълна либерализация на енергийния пазар не може да бъде реализирана без конкретни подготвителни процеси. Той отбелязва, че не може да има пълна либерализация и в същото време да съществува ограничен пазар. Оценява тази заявка като популизъм, предназначен да успокои медиите, без да се вземат предвид всички необходими мерки.

Иван Хиновски подчертава, че за успешния преход към пълна либерализация са необходими редица действия, включително дефиниция на понятието "енергийно бедно домакинство". Той изтъква важността от категоризация на битовите потребители в съответствие с техните желания, тъй като някои може да не желаят да бъдат класифицирани като "енергийно бедни". Той подчерта, че този процес изисква разработване на регулации и нормативни документи, които понастоящем не са налице.

Според Хиновски преходът към пълна либерализация изисква и задължителна фаза на подпомагане на определени домакинства със средства от енергийната индустрия. Този фонд за сигурност на енергийната система следва да се финансира чрез приходи от продажба на емисии и от печалбите на енергийните дружества. Хиновски изразява съмнение, че такъв фонд ще бъде ефективно установен и подчертава, че основната тежест ще падне върху държавните електроцентрали.

"Всичко това трябва да мине през фонд за сигурност на енергийната система, в който да има постъпления от продажба на емисии, но основната част са от печалбите на енергийните дружества. Ние сме убедени, че такъв фонд няма да има. Ударът ще бъде поет основно от държавните електроцентрали“, казва той.

В заключение, Иван Хиновски предлага няколко ключови стъпки за успешната реализация на пълната либерализация на енергийния пазар в България. Те включват дефиниране на критериите за енергийно бедни потребители, разработване на наредба за класификацията на тези потребители и обществено обсъждане на въпроса, тъй като това е сериозен и сложен процес, който изисква внимателно планиране и изпълнение.

Чуйте разговора в звуковия файл. 


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Не/възможното пътуване

Повече за културата да живеем заедно в едно общество, за таланта да подредим реалността си, така че ничие достойнство, права и безопасност да не бъдат накърнени. До какво водят безразличието, безсърдечността и невежеството? След случая със свалянето от самолета на семейство заради батерията на инвалидна количка и сигналите за недостъпност в градския..

публикувано на 20.08.25 в 18:46

100 000 българи подкрепиха петицията срещу клетките за телета

Вчера в Народното събрание бе внесена петиция с над 100 хиляди подписа за забрана на клетките за телета в България . Акцията предизвика силен обществен отзвук и привлече вниманието не само на граждани, но и на артисти, ветеринарни лекари и фермери, които се включиха в инициативата. "Невидими животни" внесе в парламента подписка за забрана..

публикувано на 20.08.25 в 11:12

Протест, морал и приятелство: Наследството на "Ранобудните"

В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво се е случило с "Ранобудните студенти" и как виждат развитието на България и региона днес. 2013 г. – Управление в изолация Ивайло Динев, който днес е изследовател в Центъра за..

публикувано на 19.08.25 в 11:34

Фотографски шедьоври от целия свят се представят в Казанлък

Днес, в рамките на Световния ден на фотографията, Музеят на фотографията в Казанлък ще представи пътуващата фотоизложба "Избрано" от 12-ия Международен фотосалон Пловдив 2025. Тя ще продължи до 13 септември, а в селекцията ще бъдат показани творби на автори от 29 държави, сред които и български фотографи. Чуйте какво каза Антон Савов,..

обновено на 19.08.25 в 10:46
Цвети и Пламен Радеви

ЖАР Театър и арттерапия – творческият свят на едно семейство

Гости в рубриката "Моето семейство" са Цветелина и Пламен Радеви , за които изкуството е живот, вярата е неизменна част от техния смисъл, а любовта, пламнала в далечна Корея преди 20 години, и до днес се гради на споделеност и доверие. Пламен Радев е създател на ЖАР Театър – мим-формация, която развива у нас изкуството на пантомимата,..

обновено на 19.08.25 в 09:52