Неделният следобед на 24 септември е посветен на ярка личност от историята на оперния театър – унгарския тенор Шандор Коня, роден на 23 септември 1923. Професионалният път на певеца, който в определен период се изявява под името Александър Коня, е свързан предимно с немския и италиански теноров репертоар. Най-известни остават неговите превъплъщения в Лоенгрин и Калаф. Дарен от природата с бляскав спинтов глас, Коня е притежавал великолепен висок регистър.
Когато е съвсем млад – на около 23, негово изпълнение в германския град Билефелд, прави силно впечатление на двама германски бизнесмени, които го подпомагат финансово. Единият от тях го представя на генералния музикален директор на кметството в Мюнстер, който от своя страна препоръчва талантливия студент от Музикалната академия "Ференц Лист" в Будапеща на изтъкнатия вокален педагог професор Фредерик Хуслер, търсен за консултации от диригенти като Фуртвенглер, Караян и Сарджънт. При Хуслер Шандор Коня учи в Музикалната академия в Детмолд, а след това специализира и в Рим и Милано.
Дебютът му на сцена е през 1951 в Билефелд като Туриду от "Селска чест". Две години по-късно отново там представя главната партия от Вагнеровия "Лоенгрин". След успешния дебют в Билефелд Шандор Коня получава ангажименти в Дармщат, Щутгарт и Хамбург, а през 1955 става част от състава на Берлинската държавна опера. Година по-късно прави чудесно впечатление с главната роля в спектакъл на комичната опера "Багдадският бръснар" на Петер Корнелиус на фестивала в Единбург. Така започва световната му кариера. Следва зашеметяващ дебют в Байройт през 1958 като Лоенгрин. Тази роля се превръща в емблематична за Коня. Тя е дебютна за него и в Парижката опера през 1959. Година по-късно идва и дебютът му в Миланската Скала като Парсифал. През същата 1960 г. Шандор Коня се представя за първи път в Америка – сцената е на Операта в Сан Франциско, а партията - Дик Джонсън от "Момичето от Запад". Успехът е безспорен, следват Лоенгрин, Рудолф от "Бохеми" и Радамес от "Аида" в същия театър.
Първата изява на унгарския тенор в най-престижния американски оперен театър - Метрополитън опера, е на 28 октомври 1961. Тук отново е впечатляващ като Лоенгрин, както и в дебюта си в Ковънт Гардън през 1963. В продължение на 15 сезона в Мет Шандор Коня пее Радамес, Дик Джонсън с партньорка Рената Тебалди като Мини, Калаф (другата му емблематична партия), Пинкертон, Каварадоси. Няколко са изявите му в Ню Йорк в немски опери като "Вълшебният стрелец", "Летящият холандец" и "Нюрнбергските майстерзингери", но една от най-високо оценените е отново италианска – на Едгардо от "Лучия ди Ламермур", която Шандор Коня представя в новата постановка на Met от 1964 година, а негова партньорка като Лучия е Джоан Съдърланд.
Точно този спектакъл ще прозвучи почти цялостно в "Неделния следобед". Безценната регистрация от архивите на най-престижния американски оперен театър е предоставена на Европейския съюз за радио и телевизия във връзка със 100-годишнината от рождението на Шандор Коня. Записът е от 5 декември 1964, дирижира Силвио Варвизо. Освен великолепните Съдърланд и Коня, в ролята на Енрико блести големият румънски баритон Николае Херля, италианският бас Боналдо Джайоти е Раймондо, Карлота Ордаси - Алиса, американците Чарлз Антъни и Робърт Наги представят партиите на Артуро и Нормано. Записът, изпълнен с жизнерадостна енергия и устрем, е запазил атмосферата на любов, възхищение и преклонение на публиката от средата на миналия век към оперните артисти. Аплаузите са щедри и възторжени. А изследователи твърдят, че точно това е изпълнението, което буквално за една нощ превръща Джоан Съдърланд в звезда от световна величина. Разкошният ѝ глас действително изглежда създаден за ролята на нещастната Лучия. В пета картина, когато изпява знаменитата "Сцена на полудяването", Съдърланд буквално подлудява публиката. Вокалните ѝ каскади изглеждат едновременно безкрайни и свръхчовешки, а тя ги преодолява с устрема на олимпийска шампионка, заслепяваща тълпата с изпълнение, достойно единствено за златен медал. Гласът на Съдърланд тогава и винаги остава златен. А в "Лучия ди Ламермур" тенорът Шандор Коня е повече от достоен партньор на тази ослепителна оперна звезда, наричана "Гласът на столетието" и "Глас от Рая".
Снимки - стоп кадър YouTube
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Либрето: Тито Рикорди, по едноименната пиеса на Габриеле Д`Анунцио Действащи лица: • Франческа да Римини – сопран • Паоло – тенор • Джовани (Джанчиотто) – баритон • Малатестино – тенор • Остазио – бас • Самаритана – мецосопран • Бианкофорте – мецосопран • Смарагди – мецосопран • Адонела – сопран • Гарсенда • Алтикиара • Сер Толдо • Трубадур •..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Тази година Дядо Коледа няма да донесе нищо на "Аларма Пънк Джаз" ... Но вместо него вече пристигна (директно от Норвегия, ако не чак от Лапландия) неговият малко по-млад, но далеч по-чакан у нас братовчед (в червено-черни, а не в червено-бели одежди - съвсем като за пораснали непослушни деца) Пол Рони-Ейнджъл . Фронтменът на..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която впечатлява, интригува и стимулира въображението на слушателя. В последния си концерт за 2024 г. радиосимфониците, смесеният радиохор и четирима изявени солисти: бразилският бас Матеус Франка,..
Русия обяви, че ще пази своите граждани и мироопазващите сили в молдовския сепаратистки регион Приднестровие, заяви Мария Захарова, говорителката на..
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен..
Книгата на Ива Станоева "Документи, времена, облекло. Народни костюми в Княжество България" излезе от печат неотдавна. Тя е посветена на ценен извор за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
