Неделният следобед на 24 септември е посветен на ярка личност от историята на оперния театър – унгарския тенор Шандор Коня, роден на 23 септември 1923. Професионалният път на певеца, който в определен период се изявява под името Александър Коня, е свързан предимно с немския и италиански теноров репертоар. Най-известни остават неговите превъплъщения в Лоенгрин и Калаф. Дарен от природата с бляскав спинтов глас, Коня е притежавал великолепен висок регистър.
Когато е съвсем млад – на около 23, негово изпълнение в германския град Билефелд, прави силно впечатление на двама германски бизнесмени, които го подпомагат финансово. Единият от тях го представя на генералния музикален директор на кметството в Мюнстер, който от своя страна препоръчва талантливия студент от Музикалната академия "Ференц Лист" в Будапеща на изтъкнатия вокален педагог професор Фредерик Хуслер, търсен за консултации от диригенти като Фуртвенглер, Караян и Сарджънт. При Хуслер Шандор Коня учи в Музикалната академия в Детмолд, а след това специализира и в Рим и Милано.
Дебютът му на сцена е през 1951 в Билефелд като Туриду от "Селска чест". Две години по-късно отново там представя главната партия от Вагнеровия "Лоенгрин". След успешния дебют в Билефелд Шандор Коня получава ангажименти в Дармщат, Щутгарт и Хамбург, а през 1955 става част от състава на Берлинската държавна опера. Година по-късно прави чудесно впечатление с главната роля в спектакъл на комичната опера "Багдадският бръснар" на Петер Корнелиус на фестивала в Единбург. Така започва световната му кариера. Следва зашеметяващ дебют в Байройт през 1958 като Лоенгрин. Тази роля се превръща в емблематична за Коня. Тя е дебютна за него и в Парижката опера през 1959. Година по-късно идва и дебютът му в Миланската Скала като Парсифал. През същата 1960 г. Шандор Коня се представя за първи път в Америка – сцената е на Операта в Сан Франциско, а партията - Дик Джонсън от "Момичето от Запад". Успехът е безспорен, следват Лоенгрин, Рудолф от "Бохеми" и Радамес от "Аида" в същия театър.
Първата изява на унгарския тенор в най-престижния американски оперен театър - Метрополитън опера, е на 28 октомври 1961. Тук отново е впечатляващ като Лоенгрин, както и в дебюта си в Ковънт Гардън през 1963. В продължение на 15 сезона в Мет Шандор Коня пее Радамес, Дик Джонсън с партньорка Рената Тебалди като Мини, Калаф (другата му емблематична партия), Пинкертон, Каварадоси. Няколко са изявите му в Ню Йорк в немски опери като "Вълшебният стрелец", "Летящият холандец" и "Нюрнбергските майстерзингери", но една от най-високо оценените е отново италианска – на Едгардо от "Лучия ди Ламермур", която Шандор Коня представя в новата постановка на Met от 1964 година, а негова партньорка като Лучия е Джоан Съдърланд.
Точно този спектакъл ще прозвучи почти цялостно в "Неделния следобед". Безценната регистрация от архивите на най-престижния американски оперен театър е предоставена на Европейския съюз за радио и телевизия във връзка със 100-годишнината от рождението на Шандор Коня. Записът е от 5 декември 1964, дирижира Силвио Варвизо. Освен великолепните Съдърланд и Коня, в ролята на Енрико блести големият румънски баритон Николае Херля, италианският бас Боналдо Джайоти е Раймондо, Карлота Ордаси - Алиса, американците Чарлз Антъни и Робърт Наги представят партиите на Артуро и Нормано. Записът, изпълнен с жизнерадостна енергия и устрем, е запазил атмосферата на любов, възхищение и преклонение на публиката от средата на миналия век към оперните артисти. Аплаузите са щедри и възторжени. А изследователи твърдят, че точно това е изпълнението, което буквално за една нощ превръща Джоан Съдърланд в звезда от световна величина. Разкошният ѝ глас действително изглежда създаден за ролята на нещастната Лучия. В пета картина, когато изпява знаменитата "Сцена на полудяването", Съдърланд буквално подлудява публиката. Вокалните ѝ каскади изглеждат едновременно безкрайни и свръхчовешки, а тя ги преодолява с устрема на олимпийска шампионка, заслепяваща тълпата с изпълнение, достойно единствено за златен медал. Гласът на Съдърланд тогава и винаги остава златен. А в "Лучия ди Ламермур" тенорът Шандор Коня е повече от достоен партньор на тази ослепителна оперна звезда, наричана "Гласът на столетието" и "Глас от Рая".
Снимки - стоп кадър YouTube
Plovdiv Jazz Fest подготвя своето 11- о издание, което ще се състои от 7 до 9 ноември в Пловдив. За поредна година един от най-значимите джаз фестивали в страната дава възможност на българската публика да се срещне с някои от големите имена в света на джаза днес. Всяка фестивална вечер от 7 до 9 ноември в Дом на културата "Борис Христов" в..
16 октомври Концерт на Андре Шуен (баритон) и Даниела Хайде (пиано). 3.00 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Четири сериозни песни (Vier ernste Gesänge), оп. 121: "И човек е подобен" (Denn es gehet dem Menschen); 2. "Обърнах се и погледнах" (Ich wandte mich und sahe an alle); 3. "О, смърт, как си горчива" (O Tod, wie bitter bist du); 4. "Ако говорех с..
Българската арфистка, пианистка и композитор Росица Милевска се завръща в София със специален концерт, в който ще представи своя нов проект Double Vision. На сцената с нея ще застане френският барабанист Седрик Льо Дон – музикален партньор, с когото се изявяват заедно на престижни фестивали и клубове по целия свят. Албумът Double Vision предстои да..
След успеха на авторския спектакъл "Моят глас" легендата на българската джаз и поп сцена Камелия Тодорова се завръща пред публиката в “Топлоцентрала” с нов музикален проект – "Моите песни“. Ако "Моят глас" e личен разказ, в който музиката се преплита със слово, то в "Моите песни" разказът е само музика в нова мултимедийна среда – жива, искрена и..
Има фестивали и фестивали. Има обичайно хубави и интересни, а има и такива, в рамките на които има много търсене, много намиране, много премиери, специално написано творби и оригинални концепции. "Дните на виолата" са от точно този тип фестивали. Започнали през 2015 по идея на проф. д-р Владислав Андонов (преподавател по виола, разбира се) от..
На днешния Петковден своя патронен празник празнува Академичен хор "Света Параскева" към Националната художествена академия в София...
Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима..
Фестивалът на съвременната българска керамика се наложи през последните години като най-голямото и обединяващо събитие, което мотивира художниците..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg