Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Адриан Николов

Доколко реформирано или деформирано е училищното образование?

| Интервю
Снимката е илюстративна
Снимка: @pixabay

Училищното образование е една от най-реформираните системи, но дали не се оказва, че е от най-деформираните? Дали обвързването на финансирането на училищата с постиженията на учениците, или изграждането на по-тясна връзка между образованието и пазара на труда, както и включването на родителите и семействата в процеса на обучение, са адекватни и дългосрочни стъпки към по-качествено училищно образование?

"Това е една от най-често обсъжданите реформи, защото всяко ново правителство идва с много големи идеи как да го реформира. Но в същност големите и фундаментални реформи са много редки."

Това казва в интервю за "Нашият ден" Адриан Николов от Института за пазарна икономика.

Най-голямото събитие, което се случи в структурата на училищното образование, е връщането на делегираните бюджети. Това беше последната фундаментална промяна, която обърна системата на образованието с главата надолу и промени изцяло начина, по който то функционира.

Финансирането на училищата трябва да се обвърже с постиженията на учениците. В момента определящо е всяко училище да задържи максимален брой ученици, но никой не се интересува на какво ще бъдат научени и с какви знания ще напуснат образователния процес след 12 години обучение, допълва експертът.

От Института за пазарна икономика предлагат един преход към частично финансиране на резултати. Оценка на образователната система на практика успява да се постигне.

"Една образователна реформа би трябвало да се фокусира как да се подобрят резултатите на слабите училища, така че да се вдигне средното ниво", казва Адриан Николов.

Важно е да се видят както структурните съвпадения, така и отклоненията в предоставяното образование спрямо нуждите на пазара на труда. Нужно е гъвкаво образование, дуално обучение и професионално ориентиране. 

Негативните ефекти от несъответствията между това, което се учи, и профила на икономиката могат да се намалят чрез по-общо образование в училищна среда за сметка на специфично обучение по специалности за пълния курс на образование. Така например силно специализираните предмети още от началните курсове на професионалното образование биха могли да се заместят в някаква степен от езикови и технологични обучения, както и от придобиване на меки умения, които увеличават шансовете за заетост.

Чуйте подробности в звуковия файл.



По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Варненски фермерски пазар

Варненски фермерски пазар

През 2025 г. фермерският пазар във Варна отбелязва своята десетгодишнина, готвейки се за все по-успешни и богати събития, с все повече интерес от потребителите. Според Никола Куташки, един от организаторите на пазара, успехът на начинанието в бъдещето е повече от сигурен, защото освен качествена храна, фермерските пазари създават и безценна..

публикувано на 23.07.25 в 14:15
Д-р Илко Семерджиев

Д-р Илко Семерджиев: Говорим за заплатите, а не говорим за здравната рамка

Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на персонала в болниците у нас. Два от тях обвързват възнаграждението с процент от средната работна заплата. Третият законопроект предвижда праговете за категориите персонал да се договарят чрез колективен..

публикувано на 23.07.25 в 13:45

Силвия Гордеева: Искаме пълно финансиране на корсетите за деца със сколиоза

В ефира на предаването Lege Artis , Силвия Гордеева – управител и съучредител на фондация "Живот със сколиоза", повдигна важен въпрос, свързан с липсата на цялостно финансиране от страна на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за ортопедични корсети, използвани при лечение на сколиоза. Гордеева сподели, че фондацията е отправила..

обновено на 23.07.25 в 13:08

Димитър Маринов: Работата е много, но лекарствата няма да поскъпнат заради еврото

С наближаването на въвеждането на еврото в България, фармацевтичният сектор се подготвя усилено за предстоящите промени. В ефира на предаването Lege Artis , председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов коментира опасенията на аптекари и пациенти относно възможен хаос при преминаването към новата валута. По думите на Маринов,..

обновено на 23.07.25 в 12:15

Безплатни тестове за хепатит В и С в цялата страна

В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. Четирима души..

публикувано на 23.07.25 в 12:10