Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Чума" – филмова история за силата на саможертвата

Иван Владимиров и проф. Боян Биолчев участват с филма си, вдъхновен от Йовков, в конкурсната програма на "Златна роза" 2023

Людмила Сланева и Евелина Бибова
Снимка: zlatnaroza.bg

Да бъдеш до скъп на сърцето си човек, когато смъртта го обвива в обятията си, е трудна, но завладяваща история за саможертвата. Майстор като Йордан Йовков има усета да разкаже за тази форма на любов така, че да четеш – и място да не си намериш. Проф. Боян Биолчев и Иван Владимиров – първият сценарист, вторият режисьор – правят нещо сходно, но те закотвят на място. Защото в киносалона няма къде да бягаш, можеш само да съпреживяваш.

"Чума", както и самото заглавие подсказва, е филм по мотиви от Йовковия разказ "През чумавото". Той връща зрителя в началото на XIX век, когато именно чумата върлува по българските земи. Чорбаджи Юрдан и синът му Йоно се завръщат от хаджилък и заварват селяните изгладнели и уплашени. Точно тогава черната напаст изважда на преден план най-големите човешки страхове и инстинкти за оцеляване. Проправя път обаче и на тази саможертва, породена от любов.

Филмът работи с метафизичния страх от неизвестното, който се открива не в образа на чумата, а в нейното присъствие. През цялото време в очите на героите прозира ужасът от вероятността да приближава краят им. Историята в "Чума" върви с нарастващ интерес, а тя стъпва на силен и изпълнен с енергия сценарий.

Проф. Боян Биолчев работи върху думите на Йовков, който според него е абсолютният български световен автор. "Чума" всъщност представя възможностите на нашата литературна класика, която прочетена с правилните очи - може да роди успешен филм.

Тази литература може и да подхранва съвременното кино, защото реално е стара единствено като време на публикуване. Темите ѝ са не по-малко актуални от всичко казано днес. А и както твърди проф. Биолчев, изкуството всъщност не е актуален говор, а разговор с вечното, което е недостижимо.

И той като сценарист, и режисьорът Иван Владимиров са приемни родители на идеята за тази филмова история. Те започват да работят по нея по покана на "Мирамар филм".

Филмите в епоха са предизвикателство, откъдето и да ги погледнеш. Епохата е в детайлите, а точно детайли са най-трудни за изкусуряване. По думи на Владимиров трудност е било не само намирането на къщи и костюми, които да пресъздават духа на атмосферата, но дори и откриването на хора без зъби, които да бъдат достатъчно автентични и да работят за целите на историята.

"Чума" е заснет в село Каменица, където към няколкото махали са добавени и някои почти незабележими декори. Те, както визуалните ефекти, за които отговаря Свилен Димитров, са драматургично верни. А музиката, която е дело на Петко Манчев, е силно въздействаща.

И все пак стожерът на този филм е Свежен Младенов, който видимо притежава силата на внушението. С ролята си на чорбаджи Йордан той затвърждава представата на зрителите за актьорската си природа. Негов достоен партньор във филма е Евелина Бибова. Тя прави дебют в българското кино с ролята на Елица, а публиката тепърва ще има очаквания към нея. Иван Владимиров казва, че откриването ѝ сред всички, явили се на кастинг, е чист късмет.

Повече за "Чума" – вторият филм на историческа тематика в рамките на 41-вата "Златна роза" и един от дванайсетте, включени в конкурсната програма на фестивала – чуйте в звуковия файл. Разговорът със сценариста проф. Боян Биолчев и режисьора Иван Владимиров започва от мястото на саможертвата във филма. Снимки - "Златна роза"
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Павликени и светът" представя създадено на място хартиено изкуство за 14-ти път

На 21 юли в Народно читалище "Братство – 1884 г." в град Павликени беше открита изложбата "Павликени и светът". Тя е резултат от едноседмичен пленер на място, организиран от фондация "Аматерас", същата фондация, която всяка година провежда "Хартиен арт фест". Тазгодишният пленер събра автори от България и Турция, които създаваха екологично..

публикувано на 30.07.25 в 15:37

Регионалната библиотека с инициативи за насърчаване на детското четене

Библиотечно-информационен център "Славейче" към Регионална библиотека "Петко Р. Славейков" във Велико Търново организира 12 ежемесечни тематични четения на текстове. Днешната тема е "Море", а в рамките на поредицата на 27 август ще се проведе четене на тема "Моята родина", на 12 септември – "Училище, здравей!", и на 29 октомври – "Моите..

обновено на 30.07.25 в 09:29

Танци, ритми и носии: етнокултурен празник в Пещера

Пещера ще бъде домакин на деветото издание на Международния етнокултурен фестивал на 30 и 31 юли. Форумът събира на едно място традиции, музика и танци от различни краища на света, като съчетава богатството на фолклора с международното сътрудничество. Чуйте повече от Димитър Павлов, главен експерт "Култура" в Община Пещера.

обновено на 30.07.25 в 09:28

Фестивалът Jam on the River – хармония между музика и природа

Започва 7-ият Международен фестивал на музиката и изкуствата Jam on the River в село Дебнево, община Троян. Четири вълнуващи летни вечери ще обединят любителите на музиката и природата в неповторима атмосфера под звездите на Троянския Балкан и край живописната река Видима. Какво можем да очакваме от тазгодишното издание, ще чуем в разговора на..

обновено на 30.07.25 в 09:26

Александър Габровски открива "Цветя, машини, облаци, органи"

Младият художник и визуален артист Александър Габровски, студент по трансмедийни изкуства във Виена, на 1 август от 18.30 часа във варненската галерия M&M Art Center - Gallery открива своя самостоятелна изложба, в която преплита теми за природата, тялото и технологиите. "Цветя, машини, облаци, органи" е смело визуално пътешествие из метафори и..

публикувано на 30.07.25 в 09:25