Като вселена, в която има от всичко и за всеки, която дава живот и смисъл, провокира чувства и емоции, киното държи на своето разнообразие. То обаче трудно би могло да съществува, ако мястото на жените в света на седмото изкуство е някак по-ограничено. И то не заради липса на желание, дори не заради клаузи, а заради ненавременни мерки.
Безспорен факт е, че жените са придали на родното ни кино образ и подобие на противоречивата, но брилянтно изваяна човешка природа, която най-ярко изпъква именно в женския свят – онзи красив, дързък, фин и емоционален свят. Не е случаен фактът, че тазгодишната 41-ва "Златна роза" стана домакин на учредяването на организацията "Жени в българското кино".
Полагането на основите ѝ именно в рамките на 41-вия фестивал на българския игрален филм допринесе още повече за неговата мисия – да спомага развитието и разнообразието на родното ни седмо изкуство.
Причината най-накрая това сдружение да се организира са конкретни проблеми, чието решение е належащо. Като спирането на сесиите на Националния филмов център, възможността въобще за кандидатстване и най-вече присъствието на жените в общата картина на българското филмопроизводство.
Организацията цели не само да работи за баланса в съотношението жени-мъже в родната ни киноиндустрия, но и да помага за изграждането на средата и преди всичко за богатството на разнообразието по отношение на темите и техните автори.
Председателка на женското сдружение е Зорница София, режисьор, сценарист и продуцент, автор на филма "Майка", който миналата година стана носител на "Златна роза". Тя е и част от журито за пълнометражно кино в 41-вото издание на фестивала.
"Това сдружение няма амбицията да бъде представително за всички жени, работещи в областта на правенето на кино и на сериали – филмово изглеждащи сериали за телевизия. То е сдружение на тези, които искат да бъдат представени, защитени и включени в един по-голям – европейски и световен – контекст на жени, които се борят основно за клаузите за включване и равнопоставеност. Но и не само, защото не ни е цел да само да защитим конкретно интересите на жени, неравнопоставеността в професията, а всички проблеми, които виждаме във филмоправенето и в законовите мерки за това, които по някакъв начин са убягнали на другите професионални асоциации и продължават да са проблем", каза Зорница София в "Какво се случва".
По нейни думи парадоксът у нас е, че жените режисьорки кандидатстват със своите филми, които често засягат женски теми или най-малкото имат специфичната и променяща представата за света женска чувствителност, пред комисия, в която преобладават мъже. Парадоксът е, че тази комисия оценя филмите, които са насочени към българската публиката, в която пък от своя страна преобладават жените.
Зорница София смята, че богатството на съдържанието всъщност е нещо, от което печели именно българският зрител, а и световният, защото филмите ни вече се радват и на селекции в големите фестивали в чужбина.
Член на новосъздадената организация "Жени в българското кино" стана и председателката на журито за пълнометражно кино в това издание на "Златна роза" Дина Йорданова. Тя е професор по история на световното кино в университета Сейнт Андрюс в Шотландия. Преподавала е също така и в Канада, САЩ, Хонг Конг и Пекин. Специалист е по киното на Източна Европа, Балканите, Европа и Азия. А и е публикувала книги, посветени на историята на филмовите фестивали.
"Виждам, че има изключително активни млади продуцентки и режисьорки, които чувстват, че не могат да правят толкова, колкото душа им дава и колкото проекти искат да имат. Виждам и че има много трудности, те са не само за жените, но и за мъжете. В сферата на жените обаче си има специфични проблеми, така че е съвсем логично да се организират", каза тя по повод учредяването на сдружението.
Тя подчерта, че в конкурсната програма на 41-вата "Златна роза" има само два филма на жени режисьорки, което не е достатъчно.
Дина Йорданова говори и за възможностите, които режисьорите трябва да получат, за да реализират филмите си в по-кратък период от време, защото именно това ще им помогне да оставят следа и да създадат име, както и за факта, че у нас все още трудно назоваваме нещата с истинските им имена що се касае до историите във филмите и темите, които те засягат.
Председателката на журито оценява "Златна роза" като малък и задушевен фестивал, където всеки може да говори с другия, а пространството, което обитава, е много хубаво.
Повече чуйте в звуковия файл.
"Литература в движение. Чужбина през очите на една писателка антрополог." Така беше озаглавена срещата с румънската писателка Ралука Над на събитията, които организира Румънското министерство на културата на Софийския международен панаир на книгата през декември 2024. Родената в Клуж-Напока антроположка и писателка е една от най-интересните румънски..
На Ивановден столичната галерия "Арте" се оказа тясна, защото имаше толкова много гости, с които художникът проф. Иван Газдов беше решил да сподели своя имен ден с една изложба. Изложбата се казва "Добра вибрация" и включва графики и скулптура. За първи път Иван Газдов, който работи основно в областта на графиката, плаката, илюстрацията карикатурата, и..
Предстои издаването на "Антология на съвременната румънска поезия" у нас. Подготвя се от преводачката Лора Ненковска и издател Георги Гаврилов. Съставител на сборника е румънският поет Клаудиу Комартин, който вече е добре познат у нас – бил е на фестивала "София: Поетики", представял е списанието "Поезис Интернационал", на което е главен..
Разговорът с Димитър Димитров , лауреат на престижния Цицеронов конкурс по латински език в Европа , и неговия учител Димитър Драгнев , преподавател във Френската гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, разкрива вдъхновяващата история зад успеха на младия ученик, който си осигури място в Оксфорд . Димитър Димитров, едва на 19 години, споделя в..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът продължава да се утвърждава като важен културен център на Балканите и в Европа, благодарение на богатата си програма и успешно реализираните събития. Една от позитивните новини, с които градът..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg